Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Обещавам, че няма да те излъжа, преподобни Кинкейд. Мислех, че съм Софар. Член на твоя Християнски хор.
— Не си. Ние не приемаме лайнари неверници. Но чуй какво ще ти кажа… Ако бързо направиш това чудо, без да се разтакаваш и да ми губиш времето, ще наглася уреда на истината на шеста степен, когато те разпитвам. Няма да го слагам на по-висока степен, за да не усетим миризмата на горящия ти член.
— О, Боже… Господи…
— Това е добро начало. Е, защо не се заловиш за работа? После ще видим какво мисля за резултата.
Декстър възнамеряваше да се мотае известно време в лабораторията, после да избере подходящ момент и да отвори мензура с амониев сулфат, който да задейства алармената система и да доведе рейнджърите от Делта Форс. Но сега, докато гледаше саморъчно направения реостат и си представяше как жицата влиза в пениса и простатата му, решителността му се изпари. Ако Фанън използваше уреда, Декстър щеше за секунди да признае истината. Така че нямаше друг избор, освен да изпълни командите на Кинкейд. Демил вече не се интересуваше от четирийсет и петте процента от населението на Детройт, които бяха афроамериканци, нито от огромната еврейска общност в Ню Йорк. Единствената му грижа беше да спаси собствения си живот.
И Декстър Демил се залови да превръща приона „Бледия кон“ в биологично оръжие. Някога, в името на животоспасяващата наука, в планините на Нова Гвинея, заедно с Карл Гайдушек, той бе помогнал да се изолира предшественикът на този протеин. А сега, като Адолф Хитлер, щеше да го използва, за да извърши геноцид. Демил нямаше представа къде и как е преминал границата.
Той извади учебниците по етническо и расово групиране на ДНК и ги отвори на графиките за протичането на процеса ацидоза. Сетне протегна ръка към мензурите, в които щеше да промени pH на прийоните, и се залови да създава най-страшното оръжие за геноцид на света.
Крис и Стейси изчакаха влака с провизиите и лесно се качиха на него. Скърцайки и тракайки, влакът влезе във Форт Детрик. Те слязоха само на стотина метра от мястото, където преди два часа бяха скочили Фанън и щурмовият му екип.
Снишиха се под насипа и се вторачиха в отминаващия влак. Сетне погледите им бяха привлечени от друг, много по-зловещ влак.
— Ето го — каза Крис и посочи Белия влак, който бе спрял в полето. — Чувал съм за него, когато служех в морската пехота. Охраната пътувала на покрива и била с автоматични оръжия.
Крис тръгна по насипа покрай релсите, опитвайки се да види какво става. Когато се приближиха на триста метра, той приклекна във високите треви и се вторачи в Белия влак. Стейси залегна на земята до него.
— Струва ми се, че изпомпват нещо — каза Крис, като видя огромните гумени маркучи, прикрепени към горната част на вагоните-цистерни и изчезващи в асфалтовата площадка на земята. Чуваше се далечно бръмчене на електрически помпи.
— Трябва да намерим лабораторията на Декстър Демил. Ако са в базата, Фанън и хората му са отишли там. Тя е в сграда номер 1666. Макс каза, че там разработвали свръхсекретни неща. Не му позволявали да влиза там, но ми каза, че Декстър Демил работел в онази лаборатория.
— Знаеш ли къде е?
— Преди няколко дни бях в лабораторията за примати. Мисля, че ще я намеря.
— Да вървим.
Стейси тръгна приведена в посоката, в която бяха поели Фанън и хората му. Двамата с Крис скоро намериха същата пътека в гората и стигнаха до поляната, където Кинкейд бе чакал завръщането на Рандъл и Лудия тексасец. Крис видя нещо на земята и го взе.
— Какво е това? — попита Стейси.
— Фас. Те са били тук.
— Как разбра?
— Поради две причини. Фасът още не е влажен. Бил е хвърлен преди малко. Освен това повечето скитници сами свиват цигарите си. Този фас е хвърлен от някой от хората на Фанън. Преди час са били на това място.
46. Дяволската работилница
Декстър бе приключил с превръщането на прионите в биологични оръжия. Това му отне по-малко от трийсет минути. Той провери протеиновите смеси с измервателния уред за pH.
Всичко изглеждаше наред. Демил погледна Фанън Кинкейд, който се бе облегнал на плота и се бе вторачил в него.
— Готово — каза Декстър, опитвайки се да избегне всевиждащия, ужасяващ, лазерен поглед на проповедника. Устата му беше пресъхнала.
Фанън се приближи до него и погледна трите нови метални контейнера, които Декстър бе приготвил и надписал.
— Това е за афроамериканците — обясни Демил. — А този — за евреите. Разделил съм го на две — за евреите ешкенази18 и за евреите сефарди19.
18
Евреите, заселили се в средна и северна Европа. — Б. пр.
19
Евреите, заселили се в Испания и Португалия. — Б. пр.