Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Крис инстинктивно намери релсовия път, водещ към Форт Детрик. Огледа релефа на долината и реши, че линията минава по източния склон. Двамата тръгнаха натам и след малко видяха релсите.
След престоя в Шривпорт Крис усещаше, че енергията му се възвръща. Движеше се по-бързо и долавяше ритъм в походката си. Стройното му тяло блестеше от пот, а в очите му се четеше решителност.
В осем и половина стигнаха до горичка, намираща се на неколкостотин метра от оградата, близо до портала, през който влизаха и излизаха влаковете.
— Странно е, че никой не охранява входа. Там винаги има морски пехотинци с автоматични оръжия — каза Стейси.
Под едно дърво близо до тях седеше възрастен скитник. Ядеше праскови и сокът се стичаше по брадата му. Лицето й дрехите му бяха мръсни. Крис се приближи до него и каза:
— Здрасти. Аз съм Лъки.
— Не думай! С тези обувки?
— В колко часа идва влакът с провизиите?
— Два са. Първият вече влезе. Минава в девет всяка вечер. Но дойде и един военен влак, пълен с боклуци от Пентагона. Сега всеки момент ще мине вторият влак с провизиите. Линията свършва на няколко километра оттук, вътре в базата. Навсякъде патрулират джипове. Чувам ги непрекъснато.
— Само тези два влака ли идват тук?
— С изключение на снощния… Беше зловещ като бял призрак.
Старецът описа Белия влак и двата ниско летящи черни хеликоптера.
— Защо ли е дошъл? — попита Крис.
— Знам ли? Но вероятно не е донесъл сладкиши — отговори възрастният скитник.
45. Блед кон без ездач
Декстър бе уплашен до смърт. Стоеше в Дяволската работилница и гледаше обезумелите сиви очи на Фанън Кинкейд. — Хайде, започвай. Направи магията — заповяда ненормалният месия.
Декстър вече беше сложил до измервателния уред за pH, отчитащ маркировката на ДНК, двата метални контейнера, които бяха извадили от дъното на Ванишинг Лейк, когато Фанън неочаквано се приближи до него. Гласът му беше глух шепот, досущ свистящ вятър, духащ в пресъхнал кладенец.
— Във Виетнам, когато хванехме някой жълтур и го разпитвахме, винаги имахме проблем… Как да разбереш дали мръсното копеле казва истината, или лъже? Голям проблем, защото трябваше да изпратя хората си в сражение въз основа на информацията, изтръгната от оризовата глава. Затова разработих собствена техника на разпити, която е по-точна от детектор на лъжата. Знаеш ли, че по скалата на болката от едно до десет нормален човек издържа само двайсет секунди на осмата степен, преди да припадне? Жените издържат почти минута… Представяш ли си? — Дъхът на Фанън миришеше на цигари и беше отвратителен. — Когато дойде в съзнание, човек е в състояние на лек шок и психоза, което не е същото като хипнозата. Той е в съзнание, но все едно сънува. Това продължава само около четири минути. После човекът идва в пълно съзнание и започва да крещи и да повръща. Странното нещо, което установих, е, че в това състояние на агония и полусъзнание дори най-смелите и издръжливите не лъжат. А малцината, които се опитват да лъжат, поглеждам в очите и разбирам, че ме будалкат. Следиш ли мисълта ми, приятелю?
— Моля те… Моля те. Направих всичко, което искаше…
— Да, знам. Но проблемът е там, че още те мисля за лъжец и не ти вярвам повече отколкото на оризовите глави във Виетнам. Откъде да знам дали ще ми дадеш оръжие, ефикасно и годно за употреба, или само се мотаеш тук и се преструваш, че правиш нещо?
— Обещавам. — Гласът на Декстър трепереше от страх.
— Знам какви са обещанията ти. Много скапаняци са ми давали дума, а после заради тях съм загубвал добри, бели американци, защото копелетата лъжеха. Но щом открих, че силната, непоносима болка действа като серум на истината, не загубих нито един човек заради информация от пленени оризови глави.
— Не ми причинявай болка… Моля те. Не издържам на болка.
— Добре, Декстър. Тогава ме накарай да ти вярвам. Докажи ми, че онова, което приготвяш, е нещо повече от морбили. Инак ще те сложа на стола, ще вкарам „уреда на истината“ в пениса ти и ще започна да изпичам простатата ти с електричество.
Фанън извади от джоба си малък реостат с жица и щепсел. На другия край на жицата беше прикрепен дълъг, тънък, подобен на игла предмет, който приличаше на метален катетър. Кинкейд показа уреда на ужасения учен.
— Ето го. Железария само за два долара, а работи по-добре от полиграф на стойност четирийсет хиляди. Пъхам това нещо в дупката на маркуча ти, нагласявам го на осма степен и го държа там, докато топките ти не експлодират и не започнеш да пееш националния химн през задника си.