Вектор

— Никога не ми е споменавала това — каза с леко обиден вид Лу.

— Според мен фактът, че годеникът й търгува с оръжие е много по-важен от присъдата за притежание на наркотици — отсече с нетърпящ възражение тон Джак.

— Това означава ли, че ще й съобщиш новината?

— О, по дяволите! — простена Джак. — Нима ти няма да го направиш? Нали ще ме пита откъде знам и аз при всички случаи трябва да спомена името ти?

— Нищо — запъна се Лу. — Просто съм убеден, че ще го направиш по-добре от мен. Между вас има далеч повече общи неща…

— Страхливец! — изгледа го презрително Джак.

— А бе и ти не си голям смелчага, ама нейсе! — раздразнено отвърна Лу. — В случая ще ти бъде по-лесно, просто защото се виждате всеки ден…

— Ще си помисля — реши след кратък размисъл Джак. — Но нищо не ти обещавам, да знаеш!

Телефонът иззвъня и той грабна слушалката. Гласът му прозвуча почти гневно, но той бързо се овладя. Насреща беше Марлийн Уилсън от рецепцията.

— Надявам се, че не ви безпокоя, доктор Степълтън — пропя тя с мелодичния си южняшки акцент.

— В никакъв случай — отвърна Джак. — Какво има?

— В приемната се появиха едни господа, които настояват да ви видят. Очаквате ли някого?

— Доколкото си спомням, не — отвърна озадачено Джак. — Въпросните господа нямат ли си имена?

— Момент — каза Марлийн.

— Хей, аз трябва да бягам — надигна се Лу. — По-добре да изчезвам преди да съм се сблъскал с Лори…

— Обаждай се — махна му за сбогом Джак. — Рано или късно ще трябва да решим какво да правим с тази важна информация, до която си се докопал…

Лу кимна и излезе.

Миг по-късно Марлийн се върна на телефона.

— Господата Уорън Уилсън и Флаш Томас — съобщи тя. — Какво да им предам?

— Пресвети Боже! — ококори се Джак. — Нека се качат!

Ръката му бавно остави слушалката. Не можеше да повярва, че Уорън ще дойде на визита в Съдебна медицина. Няколко пъти го беше канил, просто за да му покаже с какво си вади хляба. Това беше част от плана му да го накара да завърши гимназия, но Уорън категорично заяви, че ще се появи в морга само с краката напред.

Стана и придърпа резервния стол за гости, който беше изправен до стената. После излезе в коридора и се насочи към асансьорите. Изчисленията му бяха почти перфектни, тъй като в момента, в който се изправи пред тях, вратата се плъзна встрани и на етажа се появиха колегите му от баскетболния корт.

— Тук вони! — направи гримаса Уорън, после се усмихна и протегна ръка: — Как си, бе човече?

Джак плесна отворената му длан, сякаш се намираха на корта. Повтори процедурата и с Флаш, който очевидно беше далеч по-впечатлен от обстановката.

— С изключение на вашето посещение, всичко е както обикновено — отвърна той. — Изненадан съм от появата ви тук, момчета.

Обърна се и ги поведе по коридора.

— Това място мирише доста странно — отбеляза Флаш.

— Прилича ми на болница — добави Уорън.

— В такава болница не ми се влиза — нервно се усмихна Флаш.