Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Аха — все така сговорчиво кимна Тед. — Помолих Агнес да ми изпрати пробите, взети от самия пациент. В момента правим ДНК отпечатъци на пръстите… С нейна помощ ще узнаем дали става въпрос за едни и същи спори. Всъщност, това може да се предполага и сега, но така ще бъде абсолютно сигурни…
— Прав си — кимна Джак. — Друго?
— Какво например? — погледна го с леко недоумение Тед. Очакваше, че колегата му ще бъде предоволен и от това, което току-що му съобщи.
— Не знам — сви рамене Джак. — Ти си господар на цялата тази скъпа техника. На практика аз дори не знам как да ти задам най-правилния въпрос…
— Аз пък не съм ясновидец — отсече Тед. — Трябва да ми кажеш какво те интересува.
— Тогава ми кажи дали звездичката беше силно заразена със спори, или само повърхностно…
— Интересен въпрос — отбеляза Тед, отмести поглед и се замисли. — Довечера ще трябва да направя няколко допълнителни проверки…
— Аз пък ще си напъна мозъка да открия защо се е заразила именно тя — подхвърли Джак.
— Не я ли откри в офиса на жертвата? — вдигна вежди Тед.
— Там беше, върху плота на бюрото. Но източникът на антраксните спори беше в склада, а не в офиса. По всяка вероятност е бил пренесен с козите кожи и килимите, доставени наскоро от Турция…
— Ясно — кимна Тед.
— Допускам, че спорите са били пренесени от самата жертва — подхвърли Джак. — И са паднали върху бюрото след като човекът е седнал там.
— Това ми звучи напълно логично — кимна Тед. — Но какво ще кажеш за възможността да ги е изкашлял? Нали става въпрос за инхалационен антракс?
— Това също е идея — съгласи се Джак. — Но и в двата случая трябва да си зададем въпроса защо, по дяволите, спори има единствено върху звездата? Направих посявка на няколко други места по бюрото, но резултатите бяха отрицателни.
— Може би е изкашлял самата звезда — засмя се Тед.
— Браво бе — иронично го изгледа Джак.
— Е, оставям тази загадка на теб — въздъхна едрият мъж и му обърна гръб. — Аз и без това си имам достатъчно проблеми с тази повредена апаратура.
— Да, добре — разсеяно кимна Джак. Краката му сами тръгнаха към изхода, прекосиха коридора и поеха по стълбите към петия етаж. Главата му продължаваше да е заета със загадката на заразената звезда. Имаше неприятното чувство, че тази звезда се е появила, за да му каже нещо, но той не разбира какво. Нещо като кодирано послание без код…
Пътьом надникна в кабинета на Лори, но тя не беше там. От съседното бюро вдигна глава колежката й Райва и с мелодичния си акцент на индийски заселник обясни, че Лори все още не се е върнала от залата за аутопсии.
Все още объркан от проблема със звездата, Джак бавно се насочи към собствения си офис. Хрумна му, че тази звезда може би е имала слаб електростатически заряд, просто защото блясъкът й подсказваше, че е изработена от метал или някакъв изкуствен материал, който е добър проводник на електричеството. С това можеше да се обясни защо спорите са залепнали именно за нея.
Влезе в кабинета и се отправи към бюрото си, все още озадачен от загадката. Стисна глава между дланите си и направи опит да мисли.
— За какви сини звезди си мърмориш? — стресна го глух мъжки глас.
Джак вдигна глава, изненадан да види Лу. Лицето на детектива беше почти толкова мрачно, колкото и вчера в бара, а във външния му вид липсваше каквато и да било елегантност. Нямаше го изгладения костюм, нито пък лъснатите обувки.
— На глас ли си говорех?
— Тц — поклати глава Лу. — Ама аз умея да чета мисли… Може ли да вляза?
— Разбира се — кимна Джак и придърпа стола с права облегалка, който стоеше между двете бюра. — Сядай…
Лу се подчини и столът глухо проскърца. Отблизо му личеше, че тази сутрин е пропуснал да се избръсне.
— Ако търсиш Лори, няма я — подхвърли Джак. — Още се бави долу, в питбокса…
— Тебе търся — поклати глава Лу.
— Поласкан съм — вдигна вежди Джак. — По какъв повод?
— Искам да ти направя едно признание.
— Това ми звучи интересно — приведе се напред Джак.
— Чувствах се толкова зле, че изобщо не мигнах. Почти през цялата нощ крачех напред-назад.
— Това пък ми звучи познато…
— Не искам да си помисли нещо лошо, моля те.
— Няма — кимна Джак и нетърпеливо забарабани с пръсти по плота. — Или поне ще се опитам…
— Искам да знаеш, че обикновено не си позволявам такива неща.
— За Бога, Лу! — изгуби търпение Джак. — Ще правиш ли признание, или не? Как да ти дам прошка, без да съм чул за какво става въпрос?