Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Но доктор Ейбълард прие новината мимоходом — добави Джак. — Каза, че ще й обърне внимание като му дойде времето, или нещо подобно…
— Нали източникът на заразата е изолиран някъде в Куинс? — втренчи се в него Бингъм.
— Това е вярно — призна Джак.
— Което обаче не ти пречи да нахлуеш във фирмата на жертвата и да се заровиш в архивите му! — остро каза Бингъм. — Какво ти става, бе човек? Полудя ли? Знаеш ли какво ни чака, ако бъдем захапани от някой адвокат, който си пада по гражданските свободи? Действал си без разрешение!
— Поисках го от съпругата на жертвата — възрази Джак.
— А, това вече е друга работа! — иронично възкликна директорът. — Ще ни свърши страхотна работа в съда!
— Бях разтревожен от вероятността, че част от последната доставка на килими може да е вече разпродадена. При това положение има голяма опасност от разпространение на антракса, дори до мащабите на мини-епидемия…
— Доктор Ейбълард е абсолютно прав! — разфуча се Бингъм. — Това е негова, а не твоя работа!
— Нашата главна задача е да предпазваме хората — възрази Джак, стараейки се да запази спокойствие. — Имах чувството, че доктор Ейбълард не си дава сметка за съществуващия риск и не обръща достатъчно внимание на ситуацията…
— Когато имаш такива чувства по отношение на колега държавен служител, трябва да дойдеш първо при мен! — продължаваше да кипи Бингъм. — А вместо това ти хукваш да обикаляш магазини и складове, като се правиш на някакъв епидемиолог-детектив. Ако беше дошъл при мен, аз щях да завъртя един телефон на Пат Маркъм. Като главен комисар по здравеопазването, тя има всички прерогативи да размърда задниците на подчинените си. Това е начинът, по който работи системата, ясно?
— Добре, ясно — сви рамене Джак. В името на Шерил се въздържа от навлизането в материята за бюрократичната неефикасност и некомпетентността на държавните служители. Но от опит знаеше, че ако не си свърши работата сам, тя идва ли ще бъде свършена от държавния служител, на когото плащаха за това…
— В такъв случай се считай за предупреден и се махай по дяволите! — махна с ръка Бингъм, очевидно успял да насочи ума си към следващия проблем.
Джак не чака втора покана, стана и напусна кабинета.
— Как бях? — спря се пред бюрото на Шерил той.
— Честно казано, не мога да ти пиша повече от тройка — престорено се навъси жената. — Но поради факта, че обикновено стигаш до двойката — тоест вбесяваш го до прага на апоплектичен удар, бих казала, че днес показа определен напредък.
Джак само махна с ръка и излезе в коридора, но едва направил две крачки беше спрян от Калвин, който го зърна през отворената врата на кабинета си.
— Хей, докъде стигнахте със случая Дейвид Джеферсън? — извика заместник-директорът.
— Още нямаме отговор — надникна през прага Джак. — Ти обади ли се на Джон Деврийс да побърза с токсикологичните проби?
— След като съм обещал, значи съм го направил! — троснато отвърна Калвин.
— Окей, в такъв случай отивам право там — кимна Джак.
— Не забравяй, че искам всичко да е приключено до четвъртък! — подвикна след него онзи.
Джак вдигна палец, макар да не беше сигурен в поставените срокове. Нямаше смисъл да спори по въпроса, още повече, че всичко зависеше от лабораторията. Взе асансьора за четвъртия етаж и поклати глава. Понякога трябваше да се вярва и в чудеса…
Откри Джон Деврийс в тясната канцелария без прозорци и директно го попита докъде е стигнал със случая на арестанта. Вместо отговор, Джон се впусна в страстен монолог относно острата нужда от допълнително финансиране за токсикологията. Няколко минути по-късно Джак отново крачеше по коридора, напълно обезкуражен относно крайните резултати по случая Джеферсън.
Използва стълбите, за да стигне до ДНК-лабораторията на шестия етаж. Началникът Тед Линч се беше привел над някаква сложна машина в компанията на един от лабораторните техници. До тях лежеше разтворено някакво техническо описание. Отдалеч личеше, че имат проблем с апаратурата.
— Точно ти ми трябваше — зърна го Тед и се изправи. Беше едър мъжага, някогашна звезда по американски футбол.
— Може би имаш нещо положително като резултат? — проясни се лицето на Джак.
— Аха — кимна Тед. — Една от пробите, с които задръсти лабораторията, действително е заразена с антраксни спори.
— Стига бе! — облещи се Джак. Не очакваше положителни резултати, въпреки че си беше направил труда да събере максимално количество проби. — Помниш ли точно коя?
— Помня — кимна Тед. — Онази със синята фосфоресцираща звездичка отгоре…
— Виж ти… — проточи Джак. Звездичката, която беше открил в средата на плота, продължаваше да е пред очите му. Изглеждаше някак странно в спартанската обстановка на кантората, вероятно останала от някое отдавна отминало празненство. — Нещо друго свързано с нея?