Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Инсулт?
— Изключихме го след обстоен преглед със скенер — отвърна доктор Купър. — Направихме и мозъчна пункция, която показа бистрота в границите на нормалното.
— Треска, зачервяване на кожата, други признаци на инфекция? — продължаваше да разпитва Джак.
— Нищо — отвърна колегата му. — На практика температурата й беше дори под нормалната…
— А как разбрахте за дългогодишните й заболявания, по-специално астмата и алергията? Откъде получихте тези сведения?
— От съпруга й — отвърна Майкъл. — Въпреки преживяната трагедия, той се владееше добре и успя да ни разкаже всичко по-съществено…
Джак благодари на доктор Купър, остави слушалката и се обърна към приятелите си.
— Нещата стават интересни — уведоми ги той. — Може би наистина ще се окаже, че някой нещо си е измислял… Но за целта трябва да прегледам Кони.
— Можеш ли да го направиш? — попита Уорън.
— Че защо не? — сви рамене Джак.
Вдигна слушалката и набра директния телефон на Рандолф. Никой не вдигна и той направи опит да го хване на пейджъра. Телефонистката го попита за името, той го даде и зачака. Малко по-късно беше уведомен, че доктор Сандърс е зает. Остави съобщение, че тръгва натам и прекъсна връзката.
— По всичко личи, че доктор Сандърс е заел враждебно-изчаквателна позиция — промърмори той докато пъхаше в джобовете си мобилния телефон и портативния фотоапарат. — Какво смятате да правите, момчета? Ако искате, можете да дойдете с мен…
— Аз имам време — сви рамене Уорън и се извърна към Флаш: — Какво ще кажеш?
— Да разнищим докрай тази работа! — мрачно кимна онзи.
— С какво стигнахте дотук? — попита Джак. Уорън му показа автомобилен ключ и обяви:
— Паркирал съм бараката си отпред, на Тридесета улица.
— Отлично — кимна Джак. — Да вървим!
Взеха асансьора до приземието и се насочиха към служебния вход до рампата.
— Я чакайте малко — спря се Джак. — Един Господ знае как ще бъда приет в Бруклин. Май ще е най-добре да си взема моите неща…
— Какви неща? — изгледа го Уорън.
— Дълго е за обяснения. Я ме чакайте тук, или при колата. Веднага се връщам…
Обърна се и изчезна във вътрешността на моргата, плъзгайки се покрай дългата редица хладилни камери. Вътре се съхраняваха труповете, на които предстоеше аутопсия. За късмет скоро се натъкна на Вини, който очевидно току-що бе напуснал залата. Помоли го за комплекта от вещи, необходими при всяка аутопсия — контейнери за различните телесни течности, маска и гумени ръкавици, комплект спринцовки и скалпели, гастроентерологически маркуч.
— Какво си намислил, по дяволите? — продължително го изгледа Вини.
— Да се поопаря малко — рече с въздишка Джак.
— Извън службата?
— Страхувам се, че да — кимна Джак.
— Искаш ли да те придружа?
— Не — топло отвърна Джак. — Но благодаря, че ми предложи…
Вини събра поисканото за броени минути. Докато чакаше, Джак опразни малкото сакче, с което пренасяше чифт резервно бельо между апартамента си и службата. То му беше необходимо главно през лятото, когато въртенето на педалите водеше до обилно потене и душът ставаше задължителен.
Натъпка материалите в сака, благодари още веднъж на Вини и се насочи обратно към рампата. Уорън и Флаш го чакаха на тротоара отпред и спореха по въпроса дали Флаш трябва лично да се изправи срещу зет си.
Натовариха се в колата — огромен, петгодишен кадилак. Джак се настани отзад, а двамата младежи заеха предните седалки. Макар и приятели от детинство, те се държаха като хора, които са смъртно обидени един на друг.
— Хей, не е ли по-добре да се отпуснем? — внимателно подхвърли Джак.
— Този човек е луд! — избухна Уорън и отчаяна вдигна ръце над главата си. — Ще си докара огромни неприятности, или директно ще го свитнат, да знаеш!
— Ама моята сестра я убиха, а не твоята! — сопнато отвърна Флаш. — Ако беше твоята, отдавна да си направил купища поразии!
— Не е сигурно, че е убита — поклати глава Уорън. — И в това е цялата работа. Нали затова дойдохме да говорим с доктора?
— Виж какво, Флаш — започна с убедителен тон Джак. — Напълно убеден съм, че ще открия гнилото, ако има такова. Но за тази цел трябва да имаш търпение. Резултатите със сигурност ще се забавят един-два дни…
— Какви два дни, бе човече? — рязко се завъртя Флаш. — Аз си мислех, че ще ми кажеш веднага след като я погледнеш!
— Понякога става и така — кимна Джак. — Но не и в случая. Ако е имало нещо видимо, Рандолф със сигурност щеше да го забележи. Той съвсем не е слаб като съдебен лекар… Страхувам се, че вероятно става въпрос за някаква отрова…