Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
Лу сведе очи в краката си, преплете пръсти и въздъхна.
— Окей, нека отгатна — рече Джак. — Мастурбирал си под влиянието на мръсни мисли…
— Хей, никак не ми е до майтап! — сряза го Лу.
— Тогава казвай!
— Добре — въздъхна Лу. — Вкарах името на Пол Сътърланд в компютрите на полицията…
— Само това ли? — изгледа го с престорено разочарование Джак. — Силно се надявах, че си направил нещо доста по-мръсничко…
— Но това е грубо нарушение на правомощията ми като служител на закона — намръщено съобщи Лу.
— Може и да е така, но и аз на твое място бих сторил същото…
— Сериозно?
— Абсолютно — кимна Джак. — И какво откри?
Лу се приведе напред и поверително прошепна:
— Той има досие!
— Нещо сериозно?
— Донякъде. Зависи от гледната точка. Бил е обвинен в притежание на кокаин.
— И това е всичко?
— Става въпрос за значително количество кокаин — поясни Лу. — Недостатъчно за продажба, но напълно достатъчно за един добре посетен купон. Пледирал е невинен, получил е условна присъда и общественополезен труд.
— Ще кажеш ли на Лори?
— Не знам — въздъхна Лу. — Точно по този въпрос искам съвета ти…
— Уф! — разтърка чело Джак. Въпросът съвсем не беше от лесните.
— Веднага бих се запитал защо й казвам — промърмори Лу.
— Разбирам какво искаш да кажеш — кимна Джак. — Тя може да зададе абсолютно същия въпрос, а след това да си излее гнева върху вестоносеца…
— Точно — въздъхна Лу. — От друга страна мисля, че трябва да знае, защото сме приятели… Разбира се, той може би вече й е казал.
— Нещо ми нашепва, че не е — поклати глава Джак. — Прекалено е зает със себе си…
— И аз го усетих — рече Лу.
С ъгълчето на окото си Джак зърна едрата фигура, изпълнила рамката на вратата. Беше Тед Линч от ДНК-лабораторията.
— Извинявай — промърмори той. — Не очаквах да си зает…
— Няма нищо — тръсна глава Джак и ги представи един на друг. Те обаче заявиха, че вече се познават.
— Въпросът ти не ми излиза от главата — рече с въздишка Тед.
— Имаш предвид въпроса за степента на зараза върху синята звезда?
— Аха — кимна Тед и ентусиазирано добави: — Сетих се за един тест, който със сигурност ще ни даде отговор. Технологията се нарича Такман, въведена съвсем наскоро при ПВР…
— Какво е ПВР? — озадачено попита Лу.
— Полимеразна верижна реакция — поясни Джак. — Начин да се огледа по-добре всяка ДНК-проба с оглед улесняване на анализа.
— Ясно — кимна Лу, решил да се престори, че разбира всичко.
— Фантастична техника! — добави все така ентусиазирано Тед. — С нейна помощ един специфичен ензим се вкарва в смеската за ПВР. Там той започва да поглъща определи ДНК-вериги, съвсем като в старата видеоигра Пакман. Помните ли я?
Джак и Лу едновременно кимнаха.
— Но фантастичното е друго — многозначително вдигна вежди Тед. — В момента, в който се натъкне на вашата специфична проба, независимо каква е тя, ензимът изпраща сигнал! Представяте ли си? По този начин сме в състояние да определим количеството на отделните съставки просто като отчитаме броя на реакциите. Те пък се извършват в реално време.
Джак и Лу объркано примигваха пред ентусиазма на специалиста.
— Да разбирам ли, че искаш да направя този тест? — завърши с въпрос Тед.
— Да, разбира се — кимна Джак. — Ще бъде чудесно.
— Започвам още сега — кимна Тед и едрата му фигура се плъзна навън с учудваща лекота.
— Схвана ли за какво става въпрос? — объркано промърмори Лу.
— Нито дума — призна Джак. — Там горе Тед си живее в един друг свят. Предполагам, че точно по тази причина са разположили ДНК-лабораторията чак на последния етаж. Така ще си мислим, че резултатите падат направо от небето…
— Трябва да науча нещо повече за ДНК — въздъхна Лу. — Това бързо се превръща в основен способ в криминологията.
— Проблемът е там, че самата технология се променя — промърмори Джак.
— За каква синя звезда говорихте? — смени темата детективът. — За същата, за която си мърмореше под нос когато влязох?
— Абсолютно — кимна с въздишка Джак, след което му разказа за малката блестяща звездичка върху плота на бюрото, като не пропусна да подчертае, че тя е била единственият заразен с антраксни спори предмет във фирмата „Коринтски килими“.
— Виждал съм такива звездички — кимна Лу. — Всъщност, дори в поканата за тазгодишния Полицейски бал имаше няколко такива.
— И аз ги знам — добави Джак. — Макар че дълго време се чудех къде съм ги виждал…