Вектор

— Дръж се спокойно! Не го ядосвай, защото цял ден е като разярен бик!

Директорът се беше настанил зад масивното, отрупано с бумаги писалище. Наскоро беше навършил шейсет и пет години и всяка от тях му личеше. За четирите години, през които Джак работеше в Съдебна медицина, носът на Бингъм сякаш се беше удължил и червеникавите жилки на капилярите личаха още по-ясно. Голото му кубе отразяваше светлината от прозореца толкова ярко, че Джак се принуди да присвие очи.

— Сядай! — заповяда с повелителен тон шефът.

Джак се подчини и зачака. Нямаше представа за какво точно е повикан на етажа на администрацията, но причините можеха да бъдат всякакви.

— Не ти ли омръзна тази рутина? — попита Бингъм и леко присви възпалените си светлосини очи, които нито за миг не изпускаха Джак иззад стъклата на очилата. Макар да изглеждаше стар колкото Метуселах, директорът притежаваше остър като бръснач ум и беше нещо като подвижна енциклопедия на криминологически правила и богат опит. Името му се радваше на международна известност, считаха го за един от най-добрите експерти в света.

— Хубаво е да те виждам отвреме навреме, шефе — кротко се усмихна Джак, след което веднага се сепна. Още с първата си реплика бе успял да пренебрегне съветите на Шерил.

Бингъм свали очилата и започна да разтърква зачервените си очи.

— Понякога ми се ще да си малко по-тъп — поклати глава той. — Просто защото не знам какво да те правя…

— Благодаря за комплимента, шефе. Днес имах нужда от известно повдигане на самочувствието.

— Проблемът е там, че през по-голямата част от времето ти си една ужасна болка в задника! — рязко смени тона Бингъм.

Джак прехапа език, за да си спести няколкото духовити забележки, които моментално се появиха в съзнанието му.

Направи го главно заради Шерил, която щеше да остане в близост с Бингъм чак до края на работния ден. Яростните изблици на шефа бяха почти толкова популярни, колкото и авторитета му като криминолог.

— Имаш ли представа защо те накарах да слезеш тук? — изръмжа той.

— Отказвам да отговоря, тъй като всеки отговор би означавал самообвинение — изгледа го предизвикателно Джак.

Онзи не можа да сдържи усмивката си, но размаха ръце и бързо стана сериозен.

— Наистина си ужасен, момчето ми… Но нека ти кажа защо си тук: преди малко ми се обади доктор Патриша Маркъм, главен комисар по здравеопазването. Оплака се, че си нападнал градския епидемиолог доктор… — Бингъм върна очилата си на мястото им и прелисти бумагите пред себе си.

— Доктор Ейбълард — подсказа му Джак.

— Точно този — кимна шефът.

— Какво е обвинението?

— Почитаемият доктор се оплаква, че си му иззел функциите — изгледа го продължително Бингъм. — Какво става, момче? Нима ние тук не те товарим достатъчно?

— Позвъних му по препоръка на доктор Уошингтън — отвърна Джак. — Исках да го уведомя за случая на антракс, който открих наскоро.

— Да, Калвин ми каза — кимна директорът.