Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Единадесета глава
В пирамидата
На другото утро достигнаха отдавна жадуваното от всички езерце, където бе направена почивка. Животните бяха разседлани и можеше да се напоят и напасат до насита. Хората се подкрепиха с провизиите, които носеха със себе си, като и пленниците получиха своята част. Когато, подновили сили, конете започнаха да цвилят, да се закачат един-друг и се борят, бе знак, че вече не са уморени и ездата бе подновена по досегашния начин и посока.
Оттук-натам вече се появяваше по някое богато на растителност място — пасище или горичка. Привечер дори трябваше да прекосят една по-голяма гора, а на утринта достигнаха периферията на пустинята, която се издигаше пред тях под формата на плато. Навлязоха в тесен проход, който не след дълго се разшири в малка долинка. Тук бе направен престой и животните можеха отново да отдъхнат. Предполагаше се, че после ще издържат на ездата до вечерта.
От долчинката се разклоняваше една странично срасната клисура. Вердоха разстави трима от мексиканците си в нея. Те трябваше да издебнат Стернау, който при всички случаи щеше да се позабави тук, докато преглежда следите на лагерното място. Той не би могъл да пристигне по-рано от утре вечер, а дотогава Вердоха смяташе да изпрати и останалите си придружители.
Потеглиха отново и проходът ги отведе до ширна равнина, състояща се от тучни пасища. Поеха по пътища, по които жива душа не се срещаше. Денят преваляше, но още не бяха забелязали хасиендата, въпреки предполагаемата й близост, а когато се спусна мракът, спряха пред висок, могъщ масив с форма на пирамида, чието подножие бе оградено от скални отломъци и храсталаци. Вердоха пъхна пръсти в уста и изсвири. Храстите тутакси прошумоляха и от тях се измъкна един мъж.
— Дойде ли моят пратеник при теб? — попита Вердоха.
— Да, сеньор — отвърна човекът. — Донесе ми вашето писмо и всичко е подготвено. Имам и свещи.
— Води ме тогава! Останалите да чакат тук, докато се върна!
Вердоха пристъпи към Ема, свърза ръцете й на гърба, освободи я от коня и я тикна в храстите. Тя остави всичко това да се случи, защото виждаше, че всяка съпротива би била напразна.
Вързаха очите й. Вердоха я взе на ръце и я понесе. Скоро по звука на стъпките му разбра, че са навлезли в глъхнещо сводесто помещение, сетне се изкачваха, слизаха, а въздухът ставаше все по-спарен. Накрая изскърца някаква врата и Вердоха я пусна да стъпи на краката си.
Когато сне превръзката от очите й, Ема видя, че се намира сред скална камера, приблизително два и половина метра дълга, метър и три четвърти широка и два висока. В нея нямаше нищо друго, освен сламеник, стомна, къшей сух хляб и две вериги, прикрепени за една от дългите стени. Водачът се бе оттеглил зад обкованата с железа врата.
— Ето, че сме на самото място — произнесе Вердоха триумфиращо. — Ти никога няма да можеш да избягаш оттук. Затова ще ти снема вървите.
Той го стори и остави здравото си око да се плъзне по снагата й.
— Но какво съм ви направила, сеньор — прошушна изпълнена със страх нещастната девойка, — та ме отвлякохте и доведохте на това място?
— Ти ми завладя сърцето — отговори той. — И ще се научиш да отвръщаш на моята любов.
Вердоха протегна ръка да я притегли към себе си. Тя се отдръпна ужасено.
— Никога, злодей такъв! — извика, опирайки се в най-задния ъгъл.
— О, напротив! Още сега ще ти покажа!
Той отново приближи. Тогава тя посегна към пояса му, измъкна ножа и като го насочи към него, заповяда решително:
— Назад или ще се браня!
Мексиканецът се стресна и отстъпи. После се изсмя късо и подигравателно и каза:
— Нож в тая ръка за мен е не по-опасен от игла. Дай го!
Той искаше да я сграбчи, но тъй като можеше да действа само с едната ръка, остави фенера на земята. Тя вдигна ножа за удар.
— Вярно е, че съм слаба девойка, но вие пък имате само една ръка. Не се осмелявайте да ме докоснете!
Вердоха се поколеба. В този момент от ходника пристъпи и застана на вратата водачът. Той беше чул разговора.
— Да ви помогна ли, сеньор? — запита.
— Да — отвърна Вердоха. — Ела насам и отнеми ножа й!
Ема разбра, че срещу двама мъже няма да съумее да се защити, ала не изостави надежда да отблъсне бруталното посегателство. Насочи неустрашимо ножа към собствените си гърди и заплаши:
— Само посмейте да ме докоснете и ще се самоубия!
Беше изговорила думите с такъв решителен израз, че Вердоха нямаше как да не й повярва. Но това не влизаше в намеренията му. Ето защо възпря слугата, който вече протягаше ръка към нея и каза:
— Остави я! Тя ми е в кърпа вързана. Гладът е неумолим гост, който скоро ще прекърши волята й. От днес няма да получава нищо за ядене, докато не стане покорна. Да вървим!