Пирамидата на бог Слънце

— Какво, и ти ли не искаш да отговаряш? Почакай, веднага ще ти върна словата!

Вердоха се приготви да ритне и Стернау, ала той сви светкавично крака, изпъна ги отново и с такава сила блъсна мексиканеца в стомаха, че онзи отхвръкна назад и заби глава в буйно горящия огън. Вярно, че веднага се съвзе, но ви сок болезнен вой показа, че по някакъв начин е бил наранен.

— Окото ми, окото ми! — ревеше той.

Спящите наскачаха, махнаха ръката му от окото и го прегледаха. Оказа се, че в него се е забучила вейка от горящото дърво. Тя се бе прекършила, оставяйки края си вътре.

— Окото е загубено, тъй като няма лекар — оповести един от мексиканците.

Вердоха застена още повече — сигурно изпитваше ужасни болки. Мяташе се из кръга и молеше да изкарат върха на вейката, ала никой не се осмели да го извърши.

— Тук само един е в състояние да ти помогне — обади се Пардеро. — Стернау.

— Стернау, това куче, на което дължа тая беда? До смърт ще го налагам! — изрева раненият яростно.

— Той е лекар. Може да отстрани треската!

— Да го стори, да, да, нека го стори! А сетне ще го вържа свит одве на коня. Да не забравя за мен и отмъщението ми.

Пардеро пристъпи към Стернау и запита:

— Не сте ли и очен лекар?

Тъй като бе заговорен учтиво, Стернау късо потвърди. И все пак нямаше да даде отговор, ако през главата му не бе минала мисълта, че сега може да избяга.

— Ще съумеете ли да отстраните треската?

— Не знам. Първо трябва да прегледам окото.

— Тогава елате! Ще снема връзките ви дотолкова, че да можете да се изправите.

Пардеро свали ремъците от краката и глезените на Стернау и го тикна към огъня, край който седеше стенещият Вердоха.

— Прегледайте го! — нареди Пардеро. Вердоха свали ръка от окото, което държеше затворено, изгледа разярено Стернау с другото и произнесе:

— Негоднико, не ми ли оправиш веднага окото, ще заповядам да ти изтръгват месата с нажежени клещи. Гледай насам!

В продължение на няколко секунди той задържа окото си отворено, а Пардеро осветяваше с една главня. Разговорът се водеше на испански. Стернау бе убеден, че сред всички, намиращи се тук, само Унгер разбира немски и, гледайки внимателно окото, каза на матерния си език:

— Кураж! Аз ще ви освободя!

— Какви ги дрънкаш там? — ревна Вердоха.

— Всяка болест и рана ние лекарите наричаме с латинските им имена. Казах латинското наименование на нараняването — отговори Стернау.

— Ще извадиш ли треската?

— Да.

— Тогава действай незабавно!

— Та нали ръцете ми са вързани.

— Развържете го! — заповяда Вердоха.

— Но той ще избяга! — обади се Енрико.

— Къде ти е ума? — сгълча го Пардеро. — Ние сме тринайсет човека. Как ще ни се изплъзне? Образувайте кръг и го вземете в средата!

Това бе направено. Когато лекарят изговори немските думи, Унгер се бе покашлял в знак, че го е разбрал. Сега Стернау можеше да действа.

— Не мога да хвана треската с пръсти — заяви той. — Дайте ми нож!

Получи ножа. Сега беше свободен от всички върви, а в ръката си имаше оръжие. Оставаше само да се сдобие с пушка и муниции. Пушките бяха изправени на пирамида, а върху шарфа около хълбоците си Вердоха бе опасал широк кожен пояс, който му служеше за каса. По него висяха торбички с барут и куршуми.