Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Планът на Стернау бе готов за секунда. Огледа ножа — беше добър, остър и островърх. Сега пристъпи към Вердоха и сложи ръка на главата му. Всички погледи бяха вперени в двамата.
— Отвори болното око и затвори здравото! — нареди Стернау.
Намерението му бе Вердоха съвсем да не вижда. Онзи последва указанието и Стернау доближи ножа до лицето на бившия капитан. Но внезапно смъкна ръка надолу. С бързо срязване отдели пояса от тялото на Вердоха и го стисна със зъби, тъй като се нуждаеше от ръцете си. В следващия миг сграбчи Вердоха с херкулесовата си сила и го запрати към застаналите наблизо мексиканци. Трима или четирима бяха повалени и Стернау прелетя с могъщ скок през възникналия пробив. Секунда след това бе грабнал една пушка, а миг по-късно седеше на гърба на един от конете и галопираше на запад. Всичко се случи невероятно бързо, едва ли не по-бързо, отколкото може да си го помисли човек. Когато прозвуча един тринайсетгласен крясък на ужас, бе вече твърде късно. Всеки посегна към пушката или револвера, разнесоха се няколко изстрела, ала никой не улучи.
— На конете! След него! Трябва да го заловим отново! — изрева Вердоха.
Неколцина веднага се метнаха на седлата и препуснаха в посоката, в която бе избягал. Докато летеше все в право направление, той прегледа пушката. Беше двуцевка и то заредена. Това бе достатъчно да извади от строя няколко неприятели. Спря коня и го обърна по посока, от която се чуваше галопът на преследвачите. Те не яздеха вкупом, а се бяха разгърнали в широк фронт, като приемаха със сигурност, че Стернау бяга точно по тази линия и по тоя начин щеше да бъде винаги пред тях и да чуват тропота на коня му. А че той може да спре и дочака враговете си, считаха за немислимо.
Беше толкова тъмно, че те се чуваха наистина, но не се виждаха един друг. Конят на Стернау стоеше неподвижен. Той скочи бързо и накара животното да легне на земята. Ето че мексиканците вече бяха там и префучаха край него — вляво и дясно по един. В миг Стернау бе отново на крака, конят му също, сетне се метна на седлото и се понесе след тях. Не след дълго се намираше между двамата. Те не заподозряха нищо, защото всеки го смяташе за другия. Сега законтри петлетата на пушката, улови я за цевите, изви коня и с няколко скока се озова непосредствено до мексиканеца вдясно. Онзи го забеляза и извика:
— По-наляво!
В този момент прикладът на Стернау се спусна със свистене върху главата му и го лиши от съзнание. Дръзкият немец мигом улови юздите на коня и спря своя. Оплячкоса го за по-малко от минута и прогони свободния кон. Сега започна да язди към съседа отляво. Когато го застигна, оня викна:
— На мен нареждаш да яздя по-наляво, а сега сам държиш същата посока. Я по-надясно!
— Веднага! — отговори Стернау.
Вече беше до него и още преди човекът да подозре какво му предстои един също такъв удар с приклад го смъкна от седлото. После Стернау отново спря чуждия кон, свали от ездача всичко, от което сам се нуждаеше и пропъди животното. Сега се ослуша, долови, че мексиканците галопират само вдясно от него и препусна в тази посока, преглеждайки пътьом плячкосаните пушки. Бяха с една цев и заредени. Следователно с отмъкнатата по-рано двуцевка имаше четири изстрела. Това бе повече от достатъчно, тъй като бе установил наличието само на още двама преследвачи. Да се заеме с тях не представляваше трудност.
— @Хола! — провикна се той. — Насам! Спипах го! Спря коня и чу, че двамата сториха същото.
— Къде? — запита един глас.
— Тук! Насам! Повален е!
Те препуснаха един след друг към него. Стернау вдигна двуцевката, екнаха два изстрела и явно куршумите улучиха добре, защото ездачите се наклониха и рухнаха от конете. Животните спряха спокойно.
Стернау се заслуша в нощта — не се чуваше нищо. Значи само четирима бяха тези, които го преследваха така непредпазливо. Той слезе и прегледа ранените. И на тях отне всичко, което носеха и сега бе притежател на пет пушки, няколко ножа и револвери, две ласа и достатъчно количество муниции. Освен туй напипа в пояса на Вердоха немалко златни монети и банкноти. Значи бе снабден с всичко с изключение на провизии. Но това не го притесняваше. Без да се бави повече, прикрепи плячката към седлата на двата коня, свърза поводите им и започна да язди по непознатата пустиня.
Неговата главна грижа бе да се изплъзне от преследването, защото знаеше, че с настъпване на утрото четиримата ограбени ще бъдат намерени. След което Стернау очакваше да последват дирите му, така че преследвачите трябваше да бъдат заблудени. Той не се и съмняваше, че от хасиендата ще се впуснат да гонят разбойниците. Ето защо се налагаше да ги задържи колкото може по-дълго на едно място. Реши да язди в кръг. След като бе галопирал няколко часа на запад, се насочи на юг и след тричасова езда отново свърна на изток. Сменяйки така посоките, той стигна на зазоряване на място, лежащо на два часа път източно от онова, където бяха отседнали на бивак. Тук разреши на конете малка почивка, остави ги да попасат и запали една от цигарите, отмъкнати от преследвачите.