Сребърен куршум [bg]

— Да.

— Насочихте ли го към господин Елиът?

— Не, носех го отпуснат до крака си.

— Партньорът ви извади ли своя пистолет?

— Да, струва ми се.

— Насочи ли го към господин Елиът?

Харбър се поколеба. Обожавам прокурорските свидетели да се колебаят.

— Не си спомням. Всъщност не гледах него. Наблюдавах обвиняемия.

Кимнах, като че ли ми звучеше логично.

— Трябвало е да се подсигурите, нали така? Не сте познавали този човек. Знаели сте само, че вътре би трябвало да има два трупа.

— Точно така.

— В такъв случай ще бъде ли вярно да се каже, че сте се приближили предпазливо към господин Елиът?

— Така си беше.

— Кога прибрахте оръжието си?

— След като претърсихме района и се уверихме, че е чисто.

— Искате да кажете, че сте влезли вътре, уверили сте се, че двамата са убити и че вътре няма никой друг, така ли?

— Да.

— Добре, а през цялото това време господин Елиът с вас ли беше?

— Да, трябваше да дойде с нас, за да ни покаже къде са труповете.

— Беше ли арестуван?

— Не. Сам се съгласи да ни ги покаже.

— Но сте му сложили белезници, нали?

Харбър пак се поколеба. Плуваше в непознати води и сигурно си припомняше репликите, репетирани с Голанц или младата му помощничка.

— Той доброволно се съгласи да му сложим белезници. Обяснихме му, че не го арестуваме, но че ситуацията в къщата е критична и за собствената му сигурност, както и за нашата, е най-добре да го закопчаем, докато обезопасим района.

— И той се съгласи.

— Да, съгласи се.

С периферното си зрение зърнах Елиът да клати глава. Надявах се и съдебните заседатели да са го видели.

— Ръцете му отзад ли бяха закопчани, или отпред?

— Отзад, съгласно правилника. Нямаме право да заключваме ръцете на субекта пред тялото му.

— Субект ли? Какво ще рече това?

— Субект е всеки, който е свързан с някакво разследване.

— Всеки, който е арестуван ли?

— Включително и ако е арестуван, да. Но господин Елиът не се намираше под арест.

— Разбирам, че сте новобранец, но колко често сте поставяли белезници на човек, който не е арестуван?

— Случвало се е. Не си спомням точно колко пъти.

Кимнах, като се надявах да е ясно, че не го правя, защото му вярвам.

— Вашият партньор свидетелства и вие потвърдихте, че господин Елиът на три пъти ви е казал, че не е виновен за убийствата във вилата. Нали така?

— Да.

— Вие чухте ли тези твърдения?

— Да, чух ги.

— Когато бяхте навън или когато бяхте вътре в къщата?

— Вътре, когато бяхме горе в спалнята.

— В такъв случай това означава, че господин Елиът, без да го питате, както казвате вие, е твърдял, че е невинен, докато е бил закопчан с ръце зад гърба и вие с партньора ви сте били с извадено оръжие, нали така?

Третото колебание.

— Да, струва ми се, че беше така.

— И казвате, че в този момент той не е бил арестуван.

— Не беше.

— Добре, какво се случи, след като господин Елиът ви заведе вътре при труповете и вие с партньора ви се уверихте, че във вилата няма никой друг?