Сребърен куршум [bg]

37.

Моят клиент за пореден път пропусна обяда с мен, за да се върне в студиото и да покаже на сътрудниците си, че всичко върви както обикновено. Започвах да си мисля, че вижда процеса като досадно неудобство в работния си график. Или беше по-убеден в доказателствата на защитата от мен, или процесът просто не представляваше приоритет за него.

Каквато и да беше причината, в резултат останах с антуража си от първия ред. Отидохме в „Тракс“ на Юниън Стейшън, защото смятах, че е достатъчно далеч от съдебната палата, за да не се озовем на едно и също място със съдебните заседатели. Патрик шофираше и му казах да остави линкълна на служителя на ресторанта и да дойде с нас, за да се почувства като член на екипа.

Дадоха ни тихо сепаре до прозорец, който гледаше към огромната разкошна чакалня на гарата. Лорна се разпореди кой къде да седне и аз се оказах до Джули Фарвър. Откакто се бяха събрали със Сиско, Лорна беше решила, че трябва да съм с някого, и се опитваше да играе ролята на сватовница. Тъй като тези опити идваха от страна на бивша съпруга — бивша съпруга, която още обичах по много причини, — определено се почувствах неловко, когато тя съвсем открито ми посочи стола до моята консултантка. Беше средата на първия ден от процеса и най-малко си мислех за нова връзка. Освен това не бях способен на обвързване. Зависимостта ме беше дистанцирала емоционално от хората и света и започвах да го преодолявам едва сега. В това отношение мой приоритет беше възстановяването на връзката с дъщеря ми. Чак после щях да търся жена, с която да прекарвам времето си.

Като оставехме емоционалните отношения настрани, с Джули Фарвър се работеше чудесно. Привлекателно миньонче с изящни черти и лъскава черна коса, която падаше на къдри около лицето й. Момичешките лунички по носа я правеха да изглежда по-млада, отколкото беше в действителност. Знаех, че е на трийсет и три. Беше ми разказала историята си. Дошла в Лос Анджелис от Лондон да играе в киното и учила при преподавател, който смятал, че мислите на героя могат да се проявяват външно в изражения, тикове и движения. Нейната работа като актриса била да изкара тези признаци на повърхността, без да ги прави очевидни. Студентските й упражнения се изразявали в наблюдение, откриване и тълкуване на признаците при другите хора. Възложените й задачи я отвеждали от залите за покер в южните части на окръга, където се научила да чете лицата на хора, опитващи се да не се издадат, до съдебната палата, където винаги имало много лица и признаци за разчитане и тълкуване.