Сребърен куршум [bg]

— Какво? Не съм на работа. Просто гледам. Освен това празнувам. Ти пак имаш процес и се връщаме в бранша.

Неохотно кимнах.

— Като стана дума за това, искам да прескочиш до банката.

Извадих един плик от джоба на сакото си и й го подадох през масата. Тя се усмихна, защото знаеше какво има вътре: чек от Елиът за сто и петдесет хиляди долара, остатъка от договорения хонорар за моите услуги.

Лорна прибра плика и аз отново насочих вниманието си към Джули.

— Е, какво ти прави впечатление?

— Струват ми се добри съдебни заседатели — отвърна тя. — Общо взето, виждам много открити лица. Готови са да те изслушат. Поне засега. Всички знаем, че са предразположени да вярват на обвинението, но не са затворили вратата за нищо.

— Намираш ли промяна от онова, за което разговаряхме в петък? Да продължавам ли да се обръщам към номер три?

— Кой е номер три? — обади се Лорна, преди Джули да успее да отговори.

— Пропускът на Голанц. Той е адвокат и обвинението изобщо не биваше да го оставя в ложата.

— Все още смятам, че е подходящ да се обръщаш към него — каза Фарвър. — Но има и други. Харесват ми и единайсет и дванайсет. И двамата са пенсионери и седят един до друг. Имам чувството, че ще се сближат и почти ще действат като отбор, когато се стигне до обсъждането. Ако спечелиш единия, ще спечелиш и двамата.

Обожавах английския й акцент. Изобщо не беше снобарски. В него имаше някаква улична опитност, която придаваше обоснованост на всичките й разсъждения. Засега нямаше особен успех като актриса и веднъж ми беше казала, че много често я викали на кастинги за исторически филми, изискващи изискан английски акцент, какъвто не владеела особено добре. Доходите й идваха главно от залите за покер, където сега играеше сериозно, и от анализи на съдебни заседатели, за което я наемахме аз и групичката адвокати, с които я бях запознал.

— Ами номер седем? По време на избора не откъсваше очи от мен. Сега не ще и да ме погледне.

Джули кимна.

— Значи си забелязал. Зрителният контакт тотално отпадна от играта. Като че ли нещо се е променило от петък. Това е признак, че е в лагера на обвинението. Докато ти се обръщаш към номер три, бъди сигурен, че Непобедимия ще говори за номер седем.

— Защо ли изобщо послушах клиента си?! — измърморих.

Поръчахме си обяд и помолихме келнера да побърза, защото трябва да се връщаме в съда. Докато чакахме, поговорих със Сиско за нашите свидетели и той ми каза, че сме готови в това отношение. После му възложих да поостане след заседанието и да види дали ще успее да проследи немците до хотела им. Исках да знам къде са отседнали. За всеки случай. Към края на процеса те нямаше да са много доволни от мен. Винаги е добра стратегия да си наясно къде са враговете ти.

Някъде по средата на салатата с пиле на грил случайно погледнах през прозореца към чакалнята — великолепна смесица от архитектурни стилове с известно доминиране на ар деко. Имаше безброй редове големи кожени столове за пътниците и огромни полилеи на тавана. Някои хора спяха по седалките, други седяха и бдяха над багажа си.