Сребърен куршум [bg]

— Хм… Уолтър, това е дъщеря ми Хейли, а това е майка й, Маги Макфърсън.

— Здравейте — срамежливо поздрави Хейли.

Маги кимна и го погледна неловко.

Уолтър допусна грешката да й подаде ръка. Не можех да си представя, че е възможно някой да се държи по-сковано. Тя я стисна за част от секундата, после бързо отдръпна ръка. Когато Елиът понечи да се ръкува и с Хейли, Маги буквално подскочи, прегърна дъщеря ни през раменете и я вдигна от пейката.

— Дай да изтичаме до тоалетната, преди заседанието да е започнало.

И затегли Хейли към тоалетните. Уолтър ги проследи с поглед, после се обърна към мен, все още протегнал ръка във въздуха. Станах.

— Съжалявам, бившата ми жена е прокурорка.

Той повдигна вежди.

— А, май разбирам защо е бившата ти жена.

Кимнах само с цел да го накарам да се почувства по-добре. Казах му да влиза в залата и че скоро ще ида при него.

Тръгнах към тоалетните и пресрещнах Маги и Хейли, когато излязоха в коридора.

— Мисля да се прибираме вкъщи — каза Маги.

— Наистина ли?

— Тя има много домашни и смятам, че видя достатъчно за днес.

Можех да възразя, но премълчах.

— Добре. Благодаря ти, че дойде, Хейли. Това означава много за мен.

Наведох се и я целунах по косата, после я прегърнах. Само в такива моменти с дъщеря ми успявах да преодолея пропастта, която бях отворил в живота си. Почувствах се свързан с нещо важно. Погледнах Маги.

— Благодаря, че я доведе.

Тя кимна и каза:

— Много добре се справяш.

— Благодаря.

Маги сви рамене и си позволи лекичко да се усмихне. Което си беше направо много мило.

Наблюдавах ги, докато се отдалечаваха към асансьорите. Знаех, че тяхното „вкъщи“ не е моят дом, и се питах как съм успял толкова жестоко да прецакам живота си.

— Хейли! — извиках след тях.

Дъщеря ми се обърна.

— До сряда. На палачинки!

Тя се усмихна. Бившата ми жена също се усмихна. Докато се обръщах към съдебната зала, вирнах показалец и казах:

— И ти можеш да дойдеш.

— Ще видим — отвърна Маги.

„Ще видим“. Тези две думи сякаш ми казваха всичко.