Освободена любов

десетина години. Пътуваха за медицинска конференция.

— По дяволите… много съжалявам. Липсват ли ти?

— Ще прозвучи зле… но всъщност, не. Бяха чужди хора, с които

трябваше да живея, когато не бях в училище. Но сестра ми винаги много

ми е липсвала.

— Господи, и тя ли е починала?

— Недиагностициран вроден порок на сърцето. Отиде си бързо една

нощ. Баща ми винаги си е мислел, че се насочих към медицината, защото

той ме е вдъхновил, но истината е, че го направих, защото много обичах

Хана. Още я обичам — тя отпи от чашата. — Баща ми бе твърдо убеден, че медицината е най-възвишеният и добър начин да осмисля живота си.

Спомням си как ме погледна, когато бях на петнайсет, и ми каза, че съм

късметлийка, задето съм толкова умна.

— Знаел е, че ще постигнеш много със способностите си.

— Нямаше предвид това. Твърдеше, че с моята външност нямам шанс

да се омъжа особено успешно — тя се усмихна, когато Ви рязко пое

въздух. — Татко живееше в грешното столетие, разбиранията му бяха от

викторианската епоха. Може би заради английския си произход, кой знае, по дяволите. Вярваше, че жените трябва да се омъжат и да се грижат за

голяма къща.

— Отвратително е някой да каже подобно нещо на младо момиче.

— Той би го нарекъл честност. Вярваше в честността. Винаги казваше

на Хана, че тя е красивата. Разбира се, смяташе, че е вятърничава —Боже, защо й трябваше да му разказва това? — Така или иначе, родителите могат да бъдат проблем.

— Да. Това ми е ясно. Повече от ясно.

Когато и двамата замълчаха, тя имаше чувството, че и той прехвърля

семейните си истории в главата си.

След известно време той посочи с глава телевизора с плосък екран на

стената.

— Гледа ли ти се филм?

Тя се извъртя в креслото и се усмихна.

— Боже, да. Не помня кога за последен път съм го правила. Какво

имаш?

— Включих кабелна, така че имаме всичко — той небрежно направи

знак към възглавниците до себе си. — Защо не седнеш тук? Нищо няма да

виждаш оттам.

Проклятие. Тя искаше да е там до него. Искаше да е… близо.

Въпреки че многото мисли парализираха мозъка й, тя отиде до

леглото и се настани до него, като скръсти ръце пред гърдите си и

прехвърли глезените си един върху друг. Боже, беше нервна като на първа

среща. Пеперудки в стомаха. Потни длани.

Ехо, жлезите, произвеждащи адреналина.

— Е, какво обичаш да гледаш? — попита тя, когато той взе

дистанционно с достатъчно бутони за изстрелване на космическа совалка.

— Днес съм в настроение за нещо скучно.

— Така ли? Защо?

Очите му с диамантен блясък се насочиха към нея, но клепачите му

бяха притворени, така че не можа да разтълкува погледа му.

— Без причина. Просто ми изглеждаш уморена.