Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
щеше да сложи името си на корицата, така че всички да знаят, че е нейна.
Би й харесало. Кормия. Или още по-добре Книгата на Кормия.
Би я заемала на сестрите си, ако те искаха, разбира се. Щеше да знае, когато види нечии ръце да я държат, и нечии очи да я четат, че кориците, страниците и историите вътре са нейни. И книгата също щеше да го знае.
Тя се замисли за библиотеката на Избраниците с лабиринта й от
рафтове, с прекрасния мирис на уханна кожа и изобилието от думи. През
времето, прекарано там, се чувстваше на върха на блаженството в
щастливото си уединение. Там имаше толкова истории за опознаване, толкова места за съзерцаване, за които не би могла и да мечтае да зърне с
очите си, а тя обичаше да учи. Жадуваше за това.
Обикновено.
Този път беше различно. Седеше на леглото и чакаше, но без охота да
усвои предстоящия урок. Тези бъдещи знания не бяха желани от нея.
— Привет, сестро.
Кормия вдигна поглед. Избраницата, отдръпнала белия воал на
вратата, беше образец на себеотрицание и отдаденост на службата, едно
въплъщение на почтеността. Кормия завиждаше на изражението на
удовлетворение и вътрешен мир, което имаше Лейла.
Това не й беше позволено. Завистта означаваше, че си отделен от
цялото, че си индивид, при това дребнав.
— Привет — Кормия стана, коленете й трепереха от предстоящото.
Въпреки че често беше искала да види как изглежда отвътре храмът на
Примейла, сега предпочиташе никога да не стъпи зад мраморните стени.
Двете се поклониха една на друга.
— За мен е чест да помогна.
Кормия отговори глухо:
— Аз… признателна съм ти за напътствията. Води ме, ако обичаш.
Когато Лейла изправи глава, в бледозелените й очи се четеше
разбиране.
— Може би е по-добре да поговорим тук за малко, вместо да отиваме
направо в храма.
Кормия преглътна мъчително.
— С удоволствие.
— Мога ли да седна, сестро? — Кормия кимна, Лейла се приближи до
леглото и се отпусна на него, а бялата й роба се разтвори до над коленете.
— Ела до мен.
Кормия приседна и матракът й се стори твърд като камък. Не можеше
да диша, не можеше да помръдне, едва мигаше.
— Сестро моя, ще се опитам да разсея страховете ти — каза Лейла. —Повярвай, ще се насладиш на времето, прекарано с Примейла.
— Несъмнено — Кормия придърпа реверите на робата си по-плътно
един към друг. — Все пак той ще посещава и други, нали?
— Ти ще си най-важна за него. Като негова Първа Избраница ще си
удостоена със специалното му внимание. За Примейла има йерархия и ти
ще си първа сред всички нас.
— Но кога ще започне да ходи при други?
Лейла се намръщи.
— Това зависи от него, въпреки че и ти имаш думата. Ако го
удовлетворяваш, той може да остане само с теб за известно време.
Случвало се е и преди.
— Мога ли да му кажа да си намери други?
Съвършената глава на Лейла се наклони на една страна.
— Казвам истината, сестро, това, което ще се случи между вас, ще ти
хареса.
— Знаеш кой е той, нали? Знаеш самоличността на Примейла.
— Дори съм го виждала.
— Наистина ли?
— Наистина — Лейла докосна високо вдигнатата си руса коса и
Кормил прие жеста като знак, че тя подбира думите си внимателно. — Той
е… какъвто трябва да бъде един воин. Силен. Интелигентен.
Кормия присви очи.
— Премълчаваш нещо, за да успокоиш страховете ми, нали?
Преди Лейла да може да отговори, Директрис дръпна завесата
настрани. Без да каже и дума на Кормия, тя отиде при Лейла и й прошепна
нещо.
Лейла се изправи, руменина заля бузите й.
— Тръгвам веднага — тя се обърна към Кормия със странна възбуда в
очите. — Сестро, сбогувам се с теб до моето завръщане.
Както беше прието, Кормия се изправи и се поклони, облекчена, че
урокът се отлагаше по някаква причина.
— Всичко хубаво.
Директрис обаче не тръгна с Лейла.
— Аз ще те заведа в храма и ще продължа с наставленията.
Кормия обгърна тялото си с ръце.
— Не е ли по-добре да почакам Лейла…
— Оспорваш решението ми ли? — процеди Директрис. — Точно това
правиш. Може би искаш да съставиш и план на урока, след като знаеш
толкова за историята и важността на позицията, за която си избрана.
Честно казано, бих се радвала да се поуча от теб.
— Простете ми, Директрис — отвърна Кормия силно засрамена.
— Няма защо да се извиняваш. Като Първа Избраница на Примейла
спокойно ще можеш да ми заповядваш, защо да не започна да свиквам с
върховенството ти още отсега? Кажи, не искаш ли да вървя няколко