Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Нещата се усложняват — обяви по телефона Ромео.
— Как така? — попита Жулиета.
— Току-що са използвали картата „АмЕкс“ на Лозано. Две хиляди долара по сметката на фирма за развлечения. Знаеш ли какво означава това?
— Може би им е скучно.
— Проститутките са единствените, които инсталират на айфона си четец на карти. Умишлено ни дразнят. Според мен биха дали огромни суми и на бездомници, стига те да разполагаха с четец на телефона си. Ако изобщо притежават телефон…
— Разбира се, че не притежават.
— Преди около час адвокатката на Ричър е получила пълното досие на Задран. Което означава, че всичко в него вече е публично.
— Мисля, че прекалено се тревожиш.
— Връзката е съвсем очевидна. Не трябва да си гений, за да я откриеш.
— По-скоро се тревожиш прекалено рано — промени мнението си Жулиета. — Още не си чул добрата новина.
— Нима има такава?
— Нашите момчета току-що са ги засекли да минават покрай кантората на адвоката. С двайсетгодишен рейнджровър, черен на цвят. Не са абсолютно сигурни, защото колата е била със затъмнени стъкла, но пътниците в нея със сигурност са били двама — един едър и един дребен.
— Кога се е случило това?
— Преди по-малко от час.
— Само веднъж?
— Засега. Явно с разузнавателна цел.
— Оживено ли е наоколо?
— Става въпрос за търговски център все пак. Оживено е като на парад по случай Четвърти юли.
— Къде са отишли, след като са минали край кантората?
— Поели са по магистралата. Вероятно за да опишат кръг и да се върнат. Може би дебнат някъде, на около две-три преки в северна посока.
— Можем ли да направим нещо?
— Мисля, че да. Проявили са свръхпредпазливост в близост до въпросната кантора. Вероятно са били наясно, че наоколо гъмжи от военни ченгета и федерални агенти. Освен това няма какво да научат там. Не и те. Опитът да стигнат до кантората би представлявал огромна грешка. По тази причина съм на мнение, че втори такъв няма да има. От това следва, че охраната на кантората вече е разхищение на персонал. Не можем да пропуснем появата им, защото те просто няма да се появят там повече. Което означава, че можем да използваме нашите момчета другаде, може би в по-активна роля. Това е само предложение.
— Съгласен съм — отвърна Ромео. — Разкарай ги от там.
За да запълнят времето, Ричър и Търнър се заеха да изчисляват точно какви оръжия и муниции могат да бъдат продадени за голямо количество пари и същевременно да се вместват в каросерията на стандартен пикап. Едно, общо взето, напразно усилие, защото тези две категории се изключваха взаимно. МВБ-тата представляваха зловещи крушообразни цилиндри, дълги девет метра и широки около метър и двайсет. Безпилотните самолети с цена трийсет и седем милиона долара имаха размах на крилата, надвишаващ двайсет метра. Но без джойстик, който да ги управлява, те бяха само купчина ламарини. А джойстиковете до един бяха в Тексас и Флорида. Главният проблем с пушките, пистолетите и ръчните гранати беше от друго естество. Те просто не струваха много. Цената на берета М9 в магазина беше около шестстотин долара. Втора употреба — търгувана тук на улицата или там, сред планините — около четиристотин, но като се приспаднеха оперативните разходи, сметката не излизаше. Само за стоте бона на Кайманите трябваше да бъдат продадени между триста и четиристотин бройки от тях. А когато става въпрос за липса на хиляди бройки, дори армията ще я забележи.
Така и не стигнаха доникъде.
После Емили се върна.
> 50
Емили дойде с такси, точно както първия път. Все още в ролята си на лъчезарно и наивно момиченце. Пристъпи към тъмната кола и спря на предишното място — на около метър и половина от прозореца на Търнър, който бавно се плъзна надолу.
— Почувствах се зле, докато го правех.
— Защо? — попита Ричър.
— Тя се оказа добра жена, но аз я манипулирах.