Не се връщай
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #18
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Не се връщай». Краткое содержание книги:
Ричър идва, за да се срещне с новия командващ офицер майор Сюзан Търнър. Досега е разговарял с нея само по телефона, но тя го е заинтригувала достатъчно, за да реши да измине над 2000 км от Южна Дакота до Вирджиния.
Сюзан Търнър обаче не е зад бюрото си. Изпратена е в Афганистан. Заместникът й му съобщава две новини. Първата е, че ще бъде съден за престъпление, извършено преди шестнайсет години, за което Ричър не си спомня. Втората е дори по-шокираща — той има дъщеря на 14 години и майката е предявила иск за издръжка.
Ситуацията се влошава — двама бандити го нападат още първата нощ, майор Търнър се оказва в ареста, не в Афганистан, а адвокатът й е жестоко пребит. Ричър, който е говорил последен с него, е единственият заподозрян. Явно е засегнал сериозни интереси. На хора, високо в йерархията.
Когато е заплашен, човек може да се бие или да бяга.
Ричър избира да се бие.
— Това не е ли близо до паркинга на летището? — попита чужденката.
— Да.
— Често го използваме. Емили ще го намери без проблеми.
Ричър прекъсна разговора. Настаниха се удобно и се приготвиха да чакат. Мълчаха и гледаха право пред себе си.
— Добре ли си? — попита десет минути по-късно Търнър.
— Не съвсем — отвърна Ричър.
— Защо?
— Седя тук и зяпам четиринайсетгодишните момиченца. Чувствам се като перверзник.
— Видя ли някоя, която би могла да е тя?
— Все още не.
Чакането продължи малко повече от трийсет и пет минути. После звънна телефонът на Ричър. Не беше чужденката с извинения за закъснението на Емили, а капитан Едмъндс с „новина за първа страница“. Ричър наклони апарата, а Търнър се наведе към него, за да чува и тя.
— Преди пет минути получих целия пакет за АМ три-четири-три-пет — обяви Едмъндс, замълча за миг, после добави: — Благодарение на известно притискане от моя страна…
— И? — попита Ричър.
— Ама, разбира се, майоре — саркастично подхвърли тя. — Изцяло на ваше разположение! Изобщо не ми пука, че рискувам кариерата си и се набутвам там, където нито един адвокат с чин капитан не смее да припари!
— Добре де, благодаря ти. С това трябваше да започна. Извинявай.
— Някои неща се подразбират. В Афганистан сме вече десетина години. В този контекст три-четири-три-пет е сравнително малък номер. В момента сме надхвърлили стоте хиляди. Тоест сведенията за този човек са били събрани доста отдавна. Преди около седем години, доколкото успях да разбера. Без сериозни добавки. Нищо извън рутинния минимум. Защото човекът е съвсем обикновен и дори скучен. На пръв поглед един обикновен селянин.
— Как се казва?
— Емал Голам Задран. В момента е на четирийсет и две, най-младият от петима братя, които са живи и здрави. По всичко личи, че той е черната овца в семейството. Има лошо име. Братята му са производители на мак. Обработват семейните земи, както са го правили дедите им преди хиляда години — по традиционния начин, със скромни резултати. Младият Емал обаче не бил доволен от този живот. Искал повече. Опитвал какво ли не, но винаги завършвал с провал. Братята му простили и го приели обратно. Последните сведения сочат, че живее близо до тях, високо в планината, не се занимава с нищо продуктивно и не се вижда с никого.
— С какво е привлякъл вниманието ни преди седем години?
— С едно от нещата, в които се е провалил.
— По-точно?
— Нищо не е доказано. Ако беше обратното, отдавна да сме го ликвидирали.
— Какво не е доказано?
— Според сведенията, с които разполагаме — опитите му да стане предприемач. Купувал ръчни гранати от Десета планинска дивизия и ги продавал на талибаните.
— В какви количества?
— Никой не знае с точност.
— Не са събрали нужните доказателства?
— Направили са всичко възможно.
— А защо не са го гръмнали?
— Не забравяй, че разговаряш с военен юрист, Ричър. Нищо не е доказано, а ние все пак сме Съединените американски щати!
— Нека си представим, че не разговарям с военен юрист.
— В такъв случай бих отговорила, че нищо не е било доказано, а по онова време ние целувахме задниците на афганистанците с надеждата в обозримо бъдеще те да си изберат гражданско правителство, а ние да се махнем от там. В светлината на тази политика и при създалата се атмосфера отстраняването на местни хора, срещу които не е доказано нищо — дори от нашата прецизна военноюридическа система, — би било крайно непродуктивно. Сигурна съм, че при всички други обстоятелства те биха го застреляли, просто за всеки случай.
— Доста си умна за военен юрист — отбеляза Ричър.
После прекъсна връзката, тъй като от спрялото пред мотела такси слезе момиче, което се насочи към рецепцията. Или по-скоро прекрасна млада жена — руса, свежа и енергична. Освен това някак сериозна и твърдо решена цял живот да върши само добри неща. И накрая — тя наистина приличаше на начална учителка, излязла от колежа преди не повече от година.
> 49
Момичето подмина рецепцията и спря, сякаш не знаеше какво да прави. Разполагаше с име, но не и с номер на стаята. Търнър натисна бутона за сваляне на стъклото и подвикна:
— Ти ли си Емили?
Това го бяха репетирали предварително. Без съмнение е странно, когато се появиш на мотелски паркинг с очакване да видиш мъжа, който те е поръчал, и те посреща жена. Веднага възниква подозрението, че става въпрос за някаква ексцентрична тройка. Но посрещането от страна на мъжа щеше да изглежда още по-странно.
Това беше причината именно Търнър да зададе въпроса.
— Да, аз съм Емили — отвърна момичето.