Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Но в момента нямам нищо.
— Ще имаш. Част от нещата ще можеш да разследваш, друга част — не.
— Нека позная коя част няма да мога — каза Уолт.
— Разбирам, че по природа си подозрителен. И съвсем основателно. Не те карам да се преструваш на такъв, какъвто не си. Дори не те моля да ми имаш доверие, защото на този етап това е твърде много за вродената ти интуиция. Прав ли съм?
— Мислиш ли, че не бих подписал споразумението, ако това ми дава шанс да спася Марк Ейкър? — Въпросът му беше риторичен. — Смяташ, че съм твърде… подозрителен… горд… или за какъвто там ме смяташ?
— Недоверчив е точната дума, струва ми се.
— Със сигурност.
— Не казвам, че мога да ти помогна за Ейкър. По-скоро не. Но вярвам, че ще ти е от полза да разбереш какво не е сторено и кой не стои зад това. Понякога имаме нужда точно от това, за да тръгнем в правилната посока. Като човек, който се занимава с разследвания, ти би трябвало да го знаеш най-добре.
— Да, наричаме го подвеждаща информация — саркастично отвърна Уолт.
— Само че не е, разбираш ли? Веднъж щом подпишеш споразумението, повече няма да ми се налага да те лъжа.
За Уолт беше трудно да приеме Хилабранд като жертва на правителството, както на него му се искаше. Изглеждаше нелепо и фалшиво в подобна роля. Шерифът искаше да вярва, че е способен и сам да открие истината — че вече почти е стигнал до нея — само че този процес отнемаше време, а Марк Ейкър не разполагаше с никакво.
Уолт извади писалка от джоба си и подписа документа.
— Подай ми го, ако обичаш — каза Хилабранд.
Не искаше да рискува. Уолт можеше да хвърли листа в огъня веднага щом научеше истината.
Хилабранд внимателно сгъна документа и го прибра във вътрешния джоб на сакото си. После втренчи поглед в Уолт.
— Не е изхвърляне на радиоактивни отпадъци — каза той. — И парите не идват от моята компания.
— Платил си на фермерите да покрият загубите си. Подобно предложение е получил и Дани Кътър.
— Моята компания направи въпросните споразумения, но парите са на данъкоплатците.
— Щом не е изхвърляне, какво е, изтичане? Разсипване? Или какво?
— Толкова упорито се опитваш да ме видиш в определена светлина, че отказваш да проумееш каква е истината, нали? Ами ако съм невинен до доказване на противното? Звучи ти направо невероятно.
Беше прав. Уолт смяташе „Семпер“, в частност Хилабранд, за престъпници. Всички улики водеха към тях. Нежеланието на директора на ядрената лаборатория да разговаря с него окончателно бе затвърдило убеждението му. Но сега, след като видя с очите си споразумението за конфиденциалност, нещата започваха да изглеждат малко по-различно — може би никой не бе пожелал да се срещне с него именно защото всички бяха обвързани със същия договор за запазване на мълчание.
— Саботаж — измърмори Уолт, шокиран от внезапната промяна в собствените си възприятия за събитията.
— Терористична атака на местна почва — тихо каза Хилабранд, като внимателно подбираше думите си. — И не става въпрос за шайка луди араби, а за шайка луди американски селяни.
Уолт настръхна от ужас.
— Самакините — спомни си той полученото неотдавна предупреждение.
— Ти знаеш за тях?
— Съвсем отскоро.
— Избрали са за цел добре охраняван район с размерите на Манхатън, в който са разпръснати останките на четиридесет и два реактора — каза Хилабранд. — Атакували са една от най-отдалечените сгради и са причинили пропукване. Малко, за щастие, но все пак става въпрос за радиоактивна субстанция. Смятаме, че извършителите са четирима, а може би и по-малко. Това се случва точно когато настоящата администрация е в процес на тайни преговори с Пакистан, Северна Корея и Иран относно ядрената им политика. Опитваме се да определяме правила, за да контролираме световната безопасност. Последното нещо, от което правителството се нуждае в момента, е да създаде впечатлението, че не може да опази собствените си ядрени отпадъци. Получихме инструкции от правителството да запазим атаката в тайна. Те поеха ангажимента да се погрижат за всички последствия. За щастие пострадалият район е слабо населен. Заразената подпочвена вода течеше в посока север, към Пахсимерой Вали. Осъзнахме мащаба на саботажа едва когато животните започнаха да се разболяват. Оттогава не сме спирали да работим ден и нощ по възстановяването на щетите. Слава богу, неколцината пострадали фермери се оказаха патриоти. Подписаха същото това споразумение, получиха парично обезщетение за причинените неприятности и запазиха мълчание. Две неща обаче не успяхме да предвидим.