Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Виж какво — каза Лиз Шейлър, — трябва да тръгвам. Но искам добре да помислиш върху разговора ни. Следвай инстинктите си, Уолт. Аз винаги съм се доверявала на интуицията ти.
— Благодаря ти. — Самият той обаче се съмняваше в собствената си интуиция и похвалата й само затвърди това негово усещане.
— Трябва да обединим усилията си, да открием злосторниците и да освободим Марк Ейкър. Длъжни сме да го направим.
— Съгласен съм.
Уолт усети тревогата в погледа на Лиз Шейлър дори и от екрана. Твърда решителност, граничеща със страх. Дългът към заложника, примесен с ужаса от радиоактивната заплаха. Сякаш безмълвно му казваше, че ако се наложеше Марк да бъде пожертван в името на „по-велика цел“, то колебанията бяха излишни.
51.
Рой Коутс живееше с болката. Докторът бе отмъкнал всички силни лекарства, а аспиринът не му вършеше работа. Най-добре се чувстваше, когато седеше и си почиваше до печката. Същата печка, чието фабрично име бе изписано огледално върху лицето му с гноясали букви. Изобщо не можеше да движи единия си крак; раната му се бе превърнала в зейнала дупка, покрита с инфектирани струпеи. Раната под мишницата му не го тревожеше толкова. Болката се търпеше. Но щом излезеше навън на студа, лицето му пламваше в агония. Затова стоеше и чакаше — свъсил вежди, нетърпелив и сгърчен от болка — готов да откъсне главата на първото живо същество, което прекрачеше прага на хижата.
Очакваното почукване на вратата веднага привлече вниманието му.
Той изръмжа на посетителя си да влиза.
Топката на бравата се завъртя, вратата се открехна и вътре плахо пристъпи Нюбс.
— Тъкмо навреме — рече Коутс.
Дони Нюбъри бе на двайсет и три, но кръглото му лице, обрасло с гъста, неподдържана брада, му придаваше вид на трийсетгодишен. Едрото му телосложение сякаш изпълни цялата хижа.
— Доведох Шайло — вяло рече Нюбъри. Хвърли плах поглед към Коутс, без да помръдва от вратата. — Нося радионашийник и нови батерии, както ми поръча. Ако ми беше казал, щях да взема нещо и за… лицето ти.
Коутс изсумтя. Той приемаше сполетялото го нещастие като изпитание.
— Ами Лейкли?
— Нищо не стана — каза Нюбъри и застана нащрек, в случай че Коутс реагираше непредвидено. — Той отиде в „Мел-Оу-Дий“, както поръча ти. Да се срещне с онова момиче — научната работничка — вместо теб. Да приключи сделката и да вземе бидона с отпадъците. Само че всичко се прецака, Рой. Аз наблюдавах отстрани, както ти ми поръча. От пикапа. Той стоя вътре твърде дълго, разбираш ли? Трябваше да й остави стоката, да вземе нейните ключове и да направят размяната. Обаче всичко се прецака. Работата е там, че той трябваше да огледа колите на паркинга. Не е нужно да си гений, за да забележиш джиповете. Джипове пред „Мел-Оу-Дий“? Стига бе! Нормално е да има пикапи и някой друг стар кадилак, ама чисто нови, лъскави джипове?!
— Давай по същество — прекъсна го Коутс и изпъшка от болка.
— Федерални агенти. Виждах проблясъците в прозорците. Голяма стрелба падна. Явно Лейкли сериозно им се е опънал, защото продължи доста дълго. Когато всичко утихна, пристигна линейката. В Арко имат само една линейка, затова напъхаха два от чувалите за трупове отзад в един пикап. Общо три. Единият е Лейкли, предполагам, така и не го видях да излиза. Мамка му, Рой, ама нашият човек направо им разказа играта, казвам ти. Имаше и доста ранени, освен тримата убити.
Стаята сякаш се завъртя пред очите на Коутс. Кръвта заблъска в слепоочията му, ушите му бучаха. Имаше чувството, че главата му ще се пръсне всеки момент.
— Бидонът? — процеди той през стиснати зъби.
Двеста и петдесет литра радиоактивни отпадъци. Достатъчно количество за мръсна бомба. Неговата мръсна бомба. Бомбата, която трябваше да привлече вниманието на цялото човечество и да заеме първите страници на вестниците в цял свят. Посланието на Самакините най-после щеше да бъде чуто.
Но сега Рой бе изгубил бидона. Както и Лейкли.
— Момичето?
Нюбъри поклати глава. Беше изгубил и момичето.