Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Той е подкупил сенатор Пийви — каза Уолт. — Също както се е опитал да предложи пари и на Даниъл Кътър срещу мълчанието му във връзка с болните служители от фабриката му. — Присъстващите развълнувано зашушукаха помежду си. — Съжалявам, господин председател, но вземането под внимание на оплакването не ми е достатъчно. Тук е заложен на карта човешки живот.
— Обвиненията са безпочвени! — обади се Хилабранд. — Абсолютно безпочвени!
— Шериф Флеминг — каза председателят, — моля ви да се върнете на мястото си!
Уолт запази самообладание.
— Безпочвени, така ли, господин Хилабранд?
— Съвършено безпочвени.
Уолт вдигна показалец във въздуха, за да си спечели няколко секунди време, и забърза към мястото си.
— Най-после — рече председателят достатъчно високо, за да го чуят всички.
— Не съм свършил! — обади се Уолт, докато ровеше в куфарчето си. — Господин Хилабранд! — Той подхвърли нещо към Хилабранд, който се протегна и го улови с една ръка. — Половинлитрова бутилка вода „Трилогия“ от партидата, която впоследствие е била поставена под карантина и спряна от продажба заради съмнения за заразяване. Ако сте толкова сигурен, че подпочвените води не са били отровени от изтичане на радиоактивни отпадъци в Ядрената лаборатория на Айдахо, пийнете една чаша от нея. Убедете и мен.
Хилабранд погледна бутилката, после към Уолт и накрая към подиума. Един репортер в дъното на залата се изправи и направи снимка на Хилабранд с бутилката в ръка. Хилабранд отново погледна към Уолт с каменно изражение на лицето. Отвинти капачката и наля вода в чашата си.
— Не пий от нея — каза шерифът и се втурна към масата на свидетеля. — Водата наистина е от карантинната партида. Заразна е…
Но Хилабранд я надигна и започна да пие.
Уолт блъсна чашата от ръката му и тя се строши на парчета точно пред подиума.
Хилабранд изтръска с ръка капките вода от скъпия си костюм.
— Луд ли си? — попита го Уолт достатъчно високо, за да го чуят всички. — Защо пиеш от нея? Видях с очите си мъртвите овце на Лон Бърни и лично направих измервания; радиационните показатели са толкова високи, че труповете им би трябвало да светят в тъмното. Разполагам с информация от експерт по водоносните пластове, че точно под ядрената лаборатория минава подпочвена река, която завива на север, в посока към Пахсимерой. Всичко… свърши.
— Ако твърденията ти са верни, бих ли рискувал да пия от тази вода? — изсумтя Хилабранд и размаха бутилката.
Уолт я сграбчи и я изтръгна от ръката му. Към масата се втурна някакъв мъж, в когото шерифът разпозна Шон Лън, съдейки по даденото от Фиона описание. Хилабранд го отпрати с ръка.
Уолт запокити отворената бутилка на пода.
— Това ми е достатъчно — каза председателят. — Стига толкова, шерифе. Всъщност изслушването приключи. Следващото публично изслушване ще се състои след около три месеца. Приятен ден на всички!
Уолт и Хилабранд продължаваха да се гледат втренчено, задъхани от борбата с бутилката.
— Защо? — отчаяно го попита Уолт. — Наясно си какво се случи с работниците на Кътър. Знам, че си наясно.
Хилабранд постепенно успокои дишането си.
— Чакам те в кабинета на Бък — прошепна той. — След десет минути. — После се изправи и продължи да изтръсква водата от костюма си. — Благодаря ви, господин председател.
Лън стоеше до него като добре обучено куче.
— Мислиш си, че ще можеш да купиш и мен ли? — също толкова тихо каза Уолт.
— Надявам се — отвърна Хилабранд.
50.
Кабинетът на Бък Узър ухаеше приятно на тютюн за лула. От двете страни на голямото писалище имаше саксии с перуника; през прозорците нахлуваха ярките слънчеви лъчи и обливаха в светлина гладката повърхност на бюрото и облегалката на високия кожен стол зад него.
Уолт влезе в кабинета. Вътре вече го чакаха Хилабранд и Лън. Узър отсъстваше.
— Ще помоля Шон да провери дали не носиш микрофон — рече Хилабранд.
— Не се и съмнявам.
— Иначе няма да говорим.
— Не нося микрофон.
— Значи не би трябвало да имаш нещо против. Освен това Шон ще вземе куфарчето, мобилния ти телефон, радиостанцията и папката с документи и ще ги изнесе отвън със себе си.
Уолт замълча и прецени, че няма смисъл да се противопоставя. Така или иначе не носеше микрофон. Свали колана си, на който бяха закрепени оръжието му, чифт белезници и джобно фенерче, остави го на пода и вдигна ръце.