Смъртоносна гледка

— Нещо такова, да.

— Нека си изясним нещо — каза Хилабранд. — Смъртта на ветеринаря Ранди Ейкър — нямаме нищо общо. Изчезването на брат му — нямаме нищо общо.

— Ще ми се да можех да ти повярвам.

— Ще ми повярваш.

— Едва ли.

— Защо не седнеш?

— Добре съм така.

— Наистина ли видя изгарянето на петдесет овце? — попита Хилабранд.

— Да. Не си изпипал добре нещата.

— Аз? Не мисля. Проклетите фермери са виновни. Ако ти се прииска да видиш как е изглеждала Америка преди един век, качи се в колата и шофирай два часа на изток от Хейли. Божичко, какво сме принудени да търпим!

— Не им е лек животът.

— Прочети това — каза Хилабранд и кимна към бюрото на Узър, където лежеше получен по факса документ.

Уолт разпозна правителственото лого в ъгъла и усети как настръхва.

— Това е споразумение за конфиденциалност.

— Да. Желязно споразумение с правителството — каза Хилабранд. — Ще вземат първородния ти наследник дори ако само ти мине през ум да разгласиш онова, което ти предстои да научиш. Точно така, хубаво помисли, преди да подпишеш.

Уолт прочете първия параграф.

— Нямам намерение да подписвам, щом не мога да използвам онова, което ще ми кажеш.

— Споменал ли съм, че възнамерявам да ти казвам каквото и да било? — отвърна Хилабранд.

Уолт вдигна поглед към него.

— С днешна дата е.

— Пристигна по факса преди пет минути.

— Бързо действаш.

— Ти ме принуждаваш, шерифе. Лично аз се надявах, че изслушването ще се върти предимно около темата за новите доставки.

Уолт не беше сигурен дали го разбира.

— Няма никакви нови доставки от Русия, така ли? — предположи той.

Хилабранд не отговори. Не беше и нужно.

— Всичко е твоя измислица — новите доставки на радиоактивни отпадъци — за да насочиш изслушването в друга посока, далеч от истинските проблеми.

— И аз подписах едно такова — каза Хилабранд и кимна към документа на бюрото. — Нищо повече не мога да ти кажа, освен ако не се присъединиш към клуба.

— Не си падам много по членство в клубове. Имам клубна карта за намаление от „Костко“15 и това ми стига.

— Това е кажи-речи същото.

— Защо изобщо да го подписвам? — попита Уолт. — Вече имам деветдесет и девет процента от отговорите. Не ми трябва.

— Трябва ти. За да научиш истината. Твоята безценна истина. — Хилабранд се обърна с лице към огъня. — И за да мога да ти кажа всичко, което знам за изчезналия ти приятел.

Уолт усети как лицето му пламва.

— Но ако го подпиша, няма да имам възможност да използвам получената информация.

— Не е точно така. Почти мога да ти обещая, че ще можеш да я използваш. Едното води до другото и… нещата се разплитат.