Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
— Това, че не съм я видял да излиза, не доказва нищо.
Федералните я бяха прибрали. Какво точно знаеше тя за него? До каква степен се бе разкрил пред нея с тъпите си опити да завърже разговор? И най-важното, беше ли виждала пикапа му? Регистрационните му номера? Ако федералните успееха да се докопат до тази информация, с него бе свършено. Край! Щяха да се стоварят отгоре му като мухи на мед.
Всичко опираше до доктора. Отново. Трябваше да го открият на всяка цена.
— Двамата с Гиърбокс се разделяте. Гиърбокс тръгва с Шайло. Ти поемаш по стария път. Намерете доктора на всяка цена.
Отвън се разнесе бръмченето на моторната шейна. Минута по-късно на вратата се похлопа.
— Да! — изсумтя Коутс.
Гиърбокс пристъпи навътре, полузамръзнал.
— Нюбс ще те въведе в ситуацията — каза Коутс. — Открийте доктора и ми го доведете. Ще го накарам да напише онова писмо. Все още има надежда да успеем. — Той сведе поглед към подутия си крак. Докторът щеше да се погрижи и за раната му. Имаше нужда от някой и друг шев.
Ако Ейкър не го беше намушкал с ножа, сега в торбата за трупове щеше да е той, а не Лейкли. Няма нищо случайно на този свят.
— Какво сте ме зяпнали, по дяволите! — изпъшка той. — Намерете доктора и ми го доведете!
После мярна отражението си в прозореца и разбра защо Нюбс го гледаше така втренчено — мехурите се бяха пукнали и по бузите му течеше гъста жълта течност. Сякаш лицето му се топеше като восък.
52.
Уолт следваше лъскавата плешивина върху темето на колегата си Джими Магна, когото всички наричаха Магнум. Четиридесет и пет годишната сграда на общинския затвор не изглеждаше особено приветливо. Вратите му с дебелина седемдесет сантиметра изглеждаха като люкове на подводница и бяха толкова тесни, че носилката с легналия върху нея Тейлър Крабтрий трябваше да се наклони на една страна, за да се събере през отвора. Дясното рамо на младежа бе шинирано и превързано, липсваха му и два предни зъба, но като цяло бе извадил късмет. Затворниците не гледаха с добро око на обвинените в задиряне на момичета на възрастта на дъщерите им.
— Добре ли си? — обърна се Уолт към Крабтрий, когато носилката се наклони отново, за да премине през втората врата.
Щеше му се да можеше някак да върне времето назад и да предотврати жестокия побой над момчето. Изрично бе предупредил тъмничарите, че Крабтрий е в опасност, и място не можеше да си намери от яд заради проявената небрежност от тяхна страна.
— Искам да се махна оттук — прошепна Крабтрий през подутите си устни.
— Ще измислим нещо. Първо ще те закараме до болницата. Може би ще имаш нужда и от зъболекар. — Уолт нямаше търпение да разпита момчето.
Надяваше се Крабтрий да му разкаже нещо за Шон Лън, да намери начин да притисне Хилабранд. Ала хлапето имаше спешна нужда от лекарска помощ и Уолт възнамеряваше да му я осигури възможно най-бързо.
— Няма да се върна тук — рече момчето.
— Не става така — отвърна Уолт. — Ще те изолираме по някакъв начин.
— Моля те — прошепна младежът.
В думите му имаше нещо повече от молба; извинение, изповед, искреност, каквато не бе проявявал към никого от години.
Уолт виждаше пред себе си един разкаял се Тейлър Крабтрий. Винаги се бе надявал, че момчето е способно да изпита това чувство, и съзнаваше колко важен и крехък е този момент. Но ако не уважеше правото му да получи незабавна медицинска помощ, Тейлър би могъл да подаде оплакване, а Уолт щеше да си има неприятности. Ала предоставената възможност си струваше риска.
— Щом излезем оттук — поръча Уолт на подчинените си, — веднага го развържете. Искам да го заведем в оперативната стая и да сложим малко лед на устната му. Помолете линейката да изчака.
— Нямам нужда от линейка — възропта Крабтрий.
— Такава е процедурата — обясни Уолт. — Вече си в системата. Има правила, които трябва да се спазват.
— Дреме ми за системата!
— Точно така се влиза тук — каза шерифът, — но доста по-трудно се излиза.
Оперативната стая миришеше на пот, кафе и понички. Точно както спортистът разпознаваше специфичния мирис на съблекалнята, така и полицаят се чувстваше в свои води сред тази комбинация от аромати.
Крабтрий седеше на един от столовете, притиснал торбичка с лед върху устните си.
— Подобни случаи не са практика в моя затвор — каза Уолт.