Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
КНИГА ЗА ЖИВОТА, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ВСИЧКО ОСТАНАЛО!Каква е тайната на БИТИЕТО?Възможно е да има милиарди планети, пълни с живот, вероятно дори разумен. Тогава къде са всички? Дали цивилизациите допускат отново и отново едни и същи фатални грешки? Дали не сме първите, пресекли успешно минното поле и избегнали всеки капан, за да научим тайната на Битието?Астронавтът Джералд Ливингстън улавя кристал, носещ се сред космическия боклук. Дали находката му е извънземен артефакт, изстрелян през огромната космическа бездна, за да донесе някакво послание от далечна цивилизация?„Присъединете се!“ Какво означава тази изкусителна покана? Да се включим към някаква велика федерация на свободни раси ли? Но какви са онези слухове, че този междузвезден вестител може да не е първият? Дали на Земята не са паднали и други кристали през последните 9000 години? Някои от които отправят поздрави и покани, а други… предупреждение?Този шедьовър на научната фантастика съчетава чисто научните размишления и забързания екшън със завладяващи идеи и образност, с които Дейвид Брин, авторът на „Пощальонът“ и серията за Ъплифта, е известен на повече от двадесет езика.
— Приемът за почитаемото Съвещателното тяло скоро ще започне, мадам — каза назначеният водач на Лейси, буден на вид младши лейтенант, който мъничко приличаше на Хакер. — Първо ще ви отведа до апартамента, за да се освежите…
И изведнъж ахна и лицето му се озари в оранжево. Той трепна и отстъпи назад, изненадан от нещо зад рамото на Лейси. Другите също реагираха, като се присвиваха или вдигаха ръце към очите си.
— Бумбоклот! — изруга професор Ноозон.
Тя се обърна да види източника на сиянието… и тогава звукът последва светлината — нисък тътен, съпроводен с осезаемо трепване на въздуха. През ума й прелетяха мисли за Ужасния ден — както вероятно и през умовете на всички останали.
„Но в такъв случай защо още стоя на краката си?“ — зачуди се тя.
Видя огнено кълбо да се издига в небето зад Пентагона — някъде нагоре по реката, по всяка вероятност във Вирджиния. Залязващото слънце й пречеше да разгледа добре, но топката бързо изчезна и Лейси с известно облекчение осъзна, че не може да става дума за нещо ужасно като атомна бомба. Дори от малките.
Утехата бързо се изпари, когато последва втора детонация. И трета. А Лейси знаеше, че когато става въпрос за експлозии, размерът не е всичко.
ОТКАЗВАЩИ СЕ
Какво ще кажете за идеята за „неизбежен прогрес“?
Преди десетилетия Чарлз Строс писа, че дори да мислим, че наближава някаква великолепна ера на благоденствието, не бива да позволяваме това да влияе на поведението ни или да променя трезвото ни желание да решим настоящите си проблеми.
„Захласващите неща като космическата колонизация най-вероятно няма да засегнат 99,999 процента от човечеството, освен ако нямаме късмет — пише той. — Ако това се случи и ни подейства, с плановете ни е свършено. Ако не се случи, седенето и чакането ИИ да ни спасят от надигащото се морско равнище, недостига на храни и ресурси или от хипотетични генномодифицирани термити изглежда като Много Лоша Идея.
Най-добрият подход към такава епоха е да приложим облога на Паскал17 — в обратен ред — и да планираме според предпоставката, че тя няма да ни спаси от нас самите.“
Томас Анубис-Фейел, „Разбуленото Движение“
28.
Умната тълпа
Вашингтон беше като дядка — надебелял и отпуснат, но с характер. По-голямата част от теглото му се намираше под Белтуей, в пустошта, която се бе оказала по посоката на вятъра през Ужасния ден.
По посоката на вятъра, но това не означаваше край за района.
Когато родителите на едно-две деца от горната класа избягаха от невидимите па̀ри, погълнали Феърфакс и Александрия, опразнените за момент призрачни градове бързо се напълниха с имигранти — последната вълна плодящи се, стремяща се към свобода и готова да понесе малко радиация в замяна на хубави къщи с по пет спални, които можеха да бъдат разделени на почти още толкова апартаменти. Просторните дневни заживяха втори живот като магазини. Работилници се наместиха в гаражите за четири коли, моравите се превърнаха в зеленчукови градини. От басейните се получиха отлични резервоари за отпадъци — докато правителството не се възстанови достатъчно, за да започне да взема мерки.
От първокласното си място на борда на „Духът на Хула Виста“ Тор виждаше признаците на възстановяването на предградието. Ето например плувните басейни. Повечето бъбрековидни циментови водоеми сега бяха пълни с блестяща прозрачна течност — предимно вода (както показваше спектралният анализ, извършен от очилата й), примамваща рояци деца, които се плискаха в лятната жега и бяха достатъчно тъмнокожи, за да понесат силното слънце.
„Дотук с твърдението, че мръсните бомби автоматично правят едно място негодно за плодящите се“ — помисли тя. Нека юпитата изоставят чудесните си къщи заради малко стронциева прах. Хората от Конго и Сулавеси с радост заемаха местата им.
Не беше ли това истинската Америка? Наречете го решимост (или инат), но след три възстановявания Статуята на свободата все така примамваше пришълци.
Последните имигранти, които изпълваха вакуума на Вашингтонската пустош, не бяха невежи. Можеха да четат предупредителните табели и здравните статистики, поставени на всяка улична лампа и ВР ниво. „И какво?“ В Джакарта жертвите на трафика и заблудените куршуми бяха повече. Пък и броят на мутациите бързо бе започнал да пада няколко години след Ужасния ден, така че сега нивата бяха не по-лоши от тези в Киев. А Вашингтон имаше повече центрове за обслужване на населението.
Освен това жителите на пустошта не мърмореха толкова заради по-дребни въпроси като зонирането. Това улесняваше придобиването на права и преоткриването на пътища към селищата, извадили лошия късмет да бъдат засипани с прах. Нововъведенията бързо превърнаха тези транспортни възли в процъфтяващи градчета. Доста ироничен начин за изход от терор/саботаж. Особено когато въздушните влакове започнаха да кръстосват Северна Америка.
вернуться
17
„Доказателство“ за съществуването на Бог, предложено от френския философ, математик и физик Блез Паскал (1623-1622). Тъй като съществуването на Бог не може да се докаже или отрече чрез разумни доводи и тъй като от обзалагането, че Бог съществува, може да се спечели много (вечен живот), а от противното обзалагане — нищо, рационалният човек следва просто да приеме, че Бог съществува и да живее по съответния начин. — Б.пр.
![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
