Битие [bg]

Профноо като че ли не забелязваше ироничната гримаса на Лейси — тя би трябвало да споделя пламенното му въодушевление. Всъщност ако не се тревожеше за Хакер, тя също щеше да се вълнува от перспективата за Първия контакт. Макар че щеше да го изрази по-резервирано от този свръхекстроверт.

От друга страна, кастата й — тоест върхът на аристокрацията — не виждаше нищо добро от всичко това. Дори извънземното устройство да представляваше някаква доброжелателна и развита федерация, която да е щедра и мъдра едновременно, психологическите сътресения можеха да предизвикат нови вълни на безпокойство, параноя или скъпернически гняв. С междузвездната търговия на Земята можеха да се изсипят безброй нечувани технологии. Може би някои от тях щяха да са опасни. Дори най-доброжелателните намерения могат да разтърсят една и без това слаба икономика, да направят цели сектори ненужни, да оставят стотици милиони без работа, без да се броят загубите на куп инвеститори.

Нищо чудно, че това бе пришпорило преговорите между общността и движението на Тенскватава. „Малко култури са успявали да оцелеят при прехода след контакт с по-развити чужденци, без да дават жертви в продължение на поколения. Япония от епохата на Мейджи16 го е направила. И тяхната система не е била демокрация.“

Лейси върна мислите си към настоящето. Ученият-шоумен на нейна издръжка продължаваше да дрънка, без да намалява темпото.

— … дори това ни оставя затрупани със загадки! Можем само да се надяваме, че Комисията по артефакта ще преодолее всички лингвистични бариери. Особено сега, когато ученоглавците най-сетне ще ме допуснат… и вас, разбира се, мадам… достатъчно близо, за да задаваме въпроси!

— И какво би трябвало да попитаме най-напред, професоре?

— О, има толкова много неща. Например самото съществуване на Артефакта тук, на Земята, доказва… тъй де… че междузвездното пътуване е възможно!

„Стига, разбира се, да не е фалшификат“ — помисли си Лейси и си отбеляза, че Профноо все още не е споменал истински въпрос.

— Така е, все още не сме научили как обектът е преминал огромната пустош между звездите. Но от самия факт, че съществува в чисто кристално състояние, твърд и як, залагам главата си, че методът на задвижване не е бил от нежните! Може би е бил изстрелян от някакво страховито оръдие-ускорител, за да достигне почти светлинни скорости. Или пък малките му размери са позволили преминаването му през изкуствено създадена червеева дупка, изискваща енергията на свръхнова! Направих някои основни изчисления…

— Професоре. Моля ви. Можете ли да се придържате към темата?

— А, да. Поканата. — Той кимна. — Изтърпете ме, мадам Доналдсън-Сандър, ще стигна и до това! Защото, разбирате ли, дори възможността за междузвездно пътуване се отричаше осемдесет години от култа СЕТИ. Когато тяхната програма на почитане на небето не откри нищо, измъдриха същото извинение: „Само още малко време.“ С търпение — и с още по-ново и скъпо оборудване — в крайна сметка ще намерим иглата в купата сено… онази стара мъдра раса, на която се надяват!