Битие [bg]

Дезинформацията, това проклятие с корени в дълбоката древност, беше осъвременена с ултрамодерни начини на лъгане. Мачоисти и други кучи синове можеха да пръснат спящи ИИ из милиони виртуални места, ИИ, програмирани да се активират в предварително уречено време и да задръстят всяка мрежа с автоматично генерирани „правдоподобни слухове“, представляващи случайни комбинации от думи и тон, заети от последните новини и съставени така, че със сигурност да събудят параноични страхове от някого.

Направете десет милиона мутации на подобно нещо (което не е проблем във виртуалното пространство) и ще намерите начин да стигнете до всекиго.

Гражданите можеха да отвърнат на удара и да се борят с лъжите чрез светлина. Сложни програми сравняваха разказите на свидетели от много източници, преценяваха достоверността им и предлагаха на хората средства за подсилване на Консенсусната реалност, като в същото време премахваха плявата. Това обаче отнемаше време. А при спешни ситуации времето е най-дефицитното нещо.

Публичните призиви действаха по-бързо. Да привлечеш вниманието към себе си. Да кажеш: „Вижте, ето ме тук, истински, достоверен и отговорен. Не съм ИИ, така че ме вземете на сериозно.“

Разбира се, за подобно нещо се искаше смелост, особено след Ужасния ден. Пред лицето на опасността древният човешки инстинкт крещеше: „Скрий се! Не привличай внимание към себе си!“

Тор отдели не повече от две секунди на този естествен импулс, след което нададе рев на всички нива. Свали ограниченията и потвърди резервацията и физическото си присъствие на борда на цепелина, като добави биометрични стойности в реално време и картини от десетина камери.

— Тук съм — задъхано промърмори тя към всеки гражданин, чийто ИИ бе настроен на тази вълна. — Искам подкрепа и информация. Кажете ми какво да правя.

Обръщането към умната тълпа беше сложна работа. Възможно бе хората вече да са объркани от пороя слухове. Броят на отговорите можеше да не достигне критична маса и в този случай ще получиш единствено брътвежите на критици, зевзеци и празнодумци, които могат повече да навредят, отколкото да свършат някаква работа. Сбирщина — или блогщина — под необходимата численост водеше до колективно падане на КИ вместо до повишаването му с включването на всеки следващ доброволец. А най-важното бе, че трябваше да привлечеш основна група — семенна клетка — от включени в мрежата всезнайковци, конструктивни чешити и маниаци, въоръжени с най-новия софтуер, които да са достатъчно умни и схватливи, за да служат като предводници и да координират умната тълпа, без да я доминират. Да осигуряват фокус, без да стъпкват изобретателността на груповия ум.

— Разпознаваме ви, Тор Повлов — прозвуча тих глас в приемника във вътрешното й ухо. Пряката звукова индукция правеше подслушването по-трудно дори ако някой насочеше параболична антена право към нея.