![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
— Можете ли да ни помогнете да проверим един от слуховете? Такъв, който може да се окаже сигнал за аларма?
Общият глас на тълпата звучеше силно и авторитетно. Личният интерфейс на Тор откри добър рейтинг на доверие. Индексът отляво показваше 230 члена и продължаваше да расте — по принцип беше достатъчен, за да заглуши индивидуално его.
— Първо вие ми кажете — отвърна тя субвокално. Сензорите в яката на ризата й улавяха и най-малкото движение в гърлото, езика и ларинкса. Нямаше нужда да издава какъвто и да било звук. — Някой надушил ли е нещо необичайно за „Духът на Хула Виста“? Лично аз не чувам и не виждам нищо странно. Но някой от вас може да е в по-добра позиция да преслуша докладите на компанията или работните параметри на кораба.
Последва пауза. Последвана от извинителен тон.
— На публично ниво няма нищо необичайно. Уебтрафикът на компанията се е увеличил шесткратно през последните десет минути… но същото важи и за всички останали, от правителствените агенции до мрежите на учените любители. Колкото до цепелина, в който се намирате, проявяваме естествен интерес поради курса му. По график трябва да пристигне във Вашингтон горе-долу по същото време, по което пристига поредната вълна високопоставени делегати на конференцията за Артефакта.
Тор кимна и интерфейсът й предаде кимването й на груповия ум.
— А работните параметри?
— Можем да опитаме да се доберем до тях, като поискаме заповед за свободен достъп до информацията. Това обаче ще отнеме няколко минути. Така че може да се наложи да допълним ЗСИ с малко хакване и подкупи. Обичайните неща. Ще опитаме да намерим и изгледи към цепелина от земята.
— Оставете това на нас.
— Междувременно можете да проверите някои неща на място.
— Бъдете нашите ръце и уши, Тор.
Тя вече бе станала.
— Кажете ми къде да ида…
— Тръгнете към кърмата, покрай тоалетната.
— … но нека имаме консенсус, нали? — добави тя, докато вървеше. — Аз получавам изключително право върху интервютата. В случай, че това се окаже повече от…
— Точно до стаичката за екипажа има люк — прекъсна я гласът. — Нагласете очилата си за пълен достъп.
— Готово — каза тя. Чувстваше се малко неловко заради искането си за интервютата. Но в края на краищата нали беше професионалист. От „Медиякорп“ скоро щяха да се включат и да прегледат записите. А те очакваха професионалното й отношение към детайлите.
— Добре. А сега дайте увеличена картина на контролното табло. Към нас се включи един механик на цепелини, който е работил върху този кораб миналата седмица.
— Вижте, може би е по-добре просто да извикам някой от екипажа. Да се позова на ЗСИ и да го отворя законно…
— Няма време. Вече подадохме искане за имунитет при действия на гражданин според обстоятелствата. По силата на кризисните правила СУД.
СУД… След Ужасния ден.
— О, ясно. И ще понеса физическото наказание, ако искането се отхвърли…
— Изборът е ваш, Тор. Ако искате да участвате, натиснете бутоните на таблото в следния ред.
Пред Тор се появи виртуална клавиатура, закриваща истинската.
— Няма причини за безпокойство — промърмори тя.
— Какво?
— Нищо.
Ръката й сама посегна да въведе кода, сякаш я управляваха дистанционно.
Не се случи нищо.
— Лошо. Явно са сменили кода след като нашият експерт е работил по цепелина.
Гласът вече не звучеше така хладнокръвно. Стана по-индивидуален. Индикатор й показа, че някакъв член от групата с висок рейтинг на достоверност излиза с ново настоятелно предложение.
— Личи си, че кодът не е променен на случаен принцип. Обзалагам се, че все още е някой от стандартните кодове на компанията. Ето, опитайте това.
Нивото на съгласие трепна едва-едва, което означаваше, че тълпата се доверява на компетентния си член. Тор последва примера им и въведе новия код.
— Някакъв резултат с получаването на заповед по ЗСИ? — попита междувременно. — Казахте, че ще отнеме само минути. Може би е по-добре да почакаме…
Колебанието й бе отхвърлено с просто щрак, люкът се плъзна настрани и се видя тясна, подобна на тръба стълба.
— Нагоре. — В гласа на тълпата нямаше и капка колебание. Петстотин и дванайсет съграждани искаха от нея да го направи. Петстотин и шестнайсет…
Тор преглътна. И се подчини.
Стълбата разкриваше истина, която бе скрита за повечето пътници, пътуващи в комфорта на добре обзаведената гондола. Физиката — и най-вече гравитацията — не се беше променила особено през столетието, отделящо първата ера на цепелините от настоящата. Дизайнерите все още трябваше да се борят за лекота навсякъде, където могат да я постигнат.