Битие [bg]

Лейси вдигна ръка, за да го прекъсне, и четирите пръста и четирите плитки останаха щръкнали във въздуха.

Яхтата, с която пътуваха от Чарлстън към Вашингтон, вече се движеше бързо нагоре по Потомак. Скоро щяха да минат покрай площадката за цепелини и Мемориала на Ужасния ден, за да хвърлят котва при Изследователската лаборатория на Военноморските сили. Лейси нямаше нищо против да пътува по този начин. Оборудването на яхтата й осигуряваше постоянна връзка със спасителните екипи, които издирваха сина й. Но вече бе време да приключва с това.

— Добре. Да предположим, че съществува някаква Галактическа федерация и че сме поканени да влезем в нея. Това не противоречи ли на всичко, което описахте току-що? Особено на идеята за пустия космос, който наблюдаваме до този момент?

— Така изглежда, мадам. — Профноо кимна и халките на ушите му и плитките задрънчаха. — И къде е застъпването в концептуалното пространство? Между предишното потискащо впечатление за липсата на разум и честотата му, на която сме свидетели сега?

Неутолимата страст на този човек да размишлява изобщо не й пречеше. Профноо превръщаше интелектуалната си ярост в нещо безочливо мъжко. Честно казано, неговото флиртуващо внимание, подправено с предизвикателен научен жаргон, запълваше донякъде у Лейси празнотата, която навремето бе заета от секса.

— Излиза, че използват кристални капсули вместо радио! Предполагам, че междузвездните топчета са лесни за производство, евтини и относително бързи. Освен това позволяват на извънземните да пътуват като сурогати, като напълно копирани личности. Това всъщност може да докаже предположението ми за мрежи от свързващи червееви дупки!

„Или пък може да избягват радиото, защото знаят нещо, което ние не знаем — помисли Лейси. — Може би са решили, че не е умно да привличат вниманието към своите светове. Защото нещо прави това опасно.“ Тази мисъл я накара да потръпне: все пак планетата Земя беше всичко друго, но не и тиха през последните стотина години.

— Мадам, само си представете какви са шансовете този кристал, този Артефакт, да се озове в обхвата на нашия космически боклукчия с ласото му. Без никакви видими средства за маневриране! За щастлива случайност ли става дума? Или някъде там има и други?

Лейси кимна. „Това може да обясни защо Велики Китай, Индия, САЩ, Е-съюзът и А-съюзът обявиха нови космически програми. Трябва да пратя истински агенти и шпионски програми да научат повече за тези мисии.“

Нещо в идеята за „други“ артефакти загъделичка въображението й.