Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Разбира се това няма да помогне, ако искате информацията да стигне бързо до Оусън — додаде тя.
— Бавно е по-добре от никак. — Денил забарабани с пръсти по масата. — И кого да накарам да го отнесе? — зачуди се той, задавайки този въпрос по-скоро на себе си, отколкото на Мерия.
— Предполагам, че приятелите ми познават неколцина търговци, които отиват на изток.
— Ще ги попитате ли?
Тя кимна.
— Да. Но… смятате ли, че има някаква вероятност ашаките да нападнат Изменниците? Или обратното?
Денил примигна изненадано при внезапната смяна на темата.
— Защо? Да не сте чули някакви слухове?
— Нищо конкретно. Но приятелите ми често обсъждат възможността, а крал Амакира беше толкова твърдо решен да измъкне информация от Лоркин.
Денил усети как кръвта във вените му се смръзва. „И Лоркин може да му я е дал“.
— Не знам.
— Иронията ще е пълна, ако Изменниците наистина нападнат и победят ашаките. Всички усилия на краля и отказът на Лоркин да говори ще са били напразни, защото няма да има значение дали местоположението на Убежището е било открито.
Денил поклати глава.
— Няма да нападнат. Рискът е твърде голям. Ами ако се провалят? Ще изгубят всичко.
Мерия кимна.
— Прав сте, разбира се. Както и да е, предполагам, че ще започнете да преписвате записките си още сега. Кажете ми, ако имате нужда от помощ. Утре, ако сте готов, ще отнеса едно копие на приятелите ми.
— Благодаря ви.
След като магьосницата си тръгна, думите й продължаваха да се въртят в главата на Денил: „… защото няма да има значение дали местоположението на Убежището е било открито“. Това ли беше причината Лоркин да се пречупи и да каже на краля онова, което той искаше да знае? „Но това означава…“
Денил потрепери, извади двете тетрадки, които съдържаха проучването му, както и една празна, и започна да прави поредното копие.
Регин пръв забеляза приближаващите се Изменници. Двамата със Сония наблюдаваха от позицията си малката групичка, която се придвижваше между дюните към скалистите хълмове. Слънцето залязваше и студените сенки на планините се надигаха да ги посрещнат; когато навлязоха в тях и над земята се спусна здрач, фигурите едва се различаваха. Скоро ниско над земята се появиха малки точки светлина, които постепенно се приближаваха. Когато звуците най-после обявиха приближаването на непознатите, Сония съобщи на Оусън, че всеки момент ще пристигнат, после се изправи, готова да ги посрещне.
Първа беше жена, която се движеше с достойнството на лидер, което я правеше да изглежда по-висока, макар да бе почти колкото Сония. Чертите й бяха толкова сачакански, че за миг кръвта във вените на Сония се смрази. Тя имаше същото широко чело, високи скули и дръпнати очи като ичаните, които бяха нахлули в Киралия. Но онези мъже и единствената жена сред тях бяха по-едри. Изменниците бяха по-дребни и по-грациозни.
Първата жена сигурно беше Савара, кралицата. Тя не беше облечена по-различно от останалите. Всичките дванайсет души носеха раници и бяха облечени семпло. „Осем жени и четирима мъже“. Сония впери поглед в най-високия мъж и сърцето й подскочи. Лоркин!
Той й се усмихна. Магьосницата устоя на порива си да се затича към него и да го прегърне, защото се притесняваше, че рязкото й движение може да накара Изменниците да реагират отбранително. А и на Лоркин може би нямаше да му хареса, че показва чувствата си пред тези хора.
Затова Сония остана на мястото си, без да сваля очи от него.
„Той изглежда здрав, макар и уморен“. Начинът, по който погледна към жената, която вървеше до него, а след това и към Сония, й подсказа, че това сигурно е Тивара, Изменницата, която му беше спасила живота. Жената, заради която се бе съгласил да остане завинаги в Убежището.
„Много е привлекателна“ — помисли си Сония. Младата жена отвърна на погледа на Сония с любопитство и лека пресметливост. „Несъмнено тя също ме преценява“. Но магьосницата долови още нещо в поведението й. Не беше точно самоувереност, а по-скоро мрачна решителност. „Това момиче е виждало много повече неща от една киралийка на нейната възраст. Обзалагам се, че има и по-голям опит. Но пък когато е спасила Лоркин, тя се е преструвала на робиня, което означава, че е изпитала много болка и унижения“.