Елементарните частици

Къщата беше просторна, ниска, с градеж от грубо одялани камъни и покрита с плочи; недалеч от нея имаше извор. Преди да влезе, Мишел извади от джоба си фотоапарат „Канон Прима Мини“ (с променливо фокусно разстояние 38–105 мм, цена 1290 франка във FNAC). Направи пълен кръг, за да огледа всичко наоколо, дълго фокусира, преди да щракне, и едва тогава се присъедини към останалите.

Освен Черния хипи в стаята имаше още някакво невзрачно русоляво същество, вероятно от холандски произход, което плетеше пончо до камината, както и още един хипи, много по-възрастен, със сива коса, брадичка и издължено лице на умна коза.

— Тя е там… — обади се Черния хипи, дръпна настрани закованото с гвоздеи парче плат, което служеше за врата, и ги въведе в съседното помещение.

Мишел с определено любопитство се вгледа в смуглото създание, свито в постелята, което ги проследи с поглед, докато влизаха. В края на краищата виждаше майка си едва за втори и по всяка вероятност за последен път. Онова, което най-напред го порази, беше изключителната й мършавост, изпъкналите скули и сгърчените ръце. Потъмнялото й лице имаше землист цвят, тя дишаше с мъка и очевидно беше на края на силите си; ала над придобилия формата на клюн нос в полумрака грееха грамадни светли очи. Той внимателно се приближи до проснатото тяло.

— Не се притеснявай — обади се Брюно, — тя вече не може да говори.

Вероятно тя действително вече не можеше да говори, но очевидно беше в пълно съзнание. Дали го беше познала? Едва ли. Възможно беше да го бърка с баща му; Мишел знаеше, че удивително прилича на него, когато е бил на същата възраст. Каквото и да се твърди, има личности, които играят решаваща роля в живота на човека и са в състояние да му дадат нова насока; те сякаш разделят живота на две. Така за Жанин, прекръстила се на Джейн, всичко се делеше на преди и след бащата на Мишел. Преди да се срещне с него, тя не беше нищо повече от разпътна богата буржоазка; след тази среща се беше превърнала в нещо друго, далеч по-катастрофално. Впрочем в случая думата „среща“ би могла да бъде употребена съвсем условно, тъй като в действителност такава въобще не се бе състояла. Просто пътищата им се бяха кръстосали, бяха създали дете и нищо повече. Тя така и не беше успяла да проникне в тайната, която криеше у себе си Марк Джерзински, дори не бе направила опит да я разгадае. Дали си припомняше за нея сега, когато проваленият й живот беше към края си? Твърде възможно.

Брюно се отпусна тежко на един стол до леглото.

— Ти си просто една дърта курва… — каза наставнически той. — Заслужаваш да пукнеш.

Мишел седна срещу него до главата на болната и запали цигара.

— Пожелала си да бъдеш кремирана? — продължи с въодушевление Брюно. — Чудесно, ще те кремираме. Ще поставя онова, което остане от тебе, в едно гърне и всяка сутрин ще пикая върху праха ти.

Той доволно поклати глава; от пресипналото гърло на Джейн излезе нечленоразделен звук. В този момент се появи Черния хипи.