Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Без папките и книгите, които изпълваха лавиците, кабинетът на Деплешен изглеждаше огромен.
— Ами да… — каза той с лека усмивка. — В края на този месец излизам в пенсия.
Джерзински остана със зяпнала уста. Човек общува с някого в продължение на години, дори на десетилетия, и постепенно привиква да не задава въпроси от личен характер и да засяга действително важни теми с мисълта, че по-късно, при по-благоприятни обстоятелства все ще стигне до тези въпроси и теми; перспективата на безкрайното отлагане на по-близките и по-човешки контакти никога не изчезва напълно, тъй като общуването между хората по принцип не може да се вмести в някакви неизбежно тесни и застинали рамки. Ето защо пред нас винаги се мержелее перспективата за „истински и дълбоки“ отношения; това продължава години, понякога десетилетия, докато някое окончателно и безвъзвратно събитие (най-често смърт) ни възвести, че вече е твърде късно и че тези „истински и дълбоки“ отношения, за които сме мечтали, никога няма да се сбъднат, подобно на толкова други наши мечти. За петнайсет години професионална кариера Деплешен беше единственият човек, с когото Мишел би желал да установи връзка, излизаща извън рамките на обичайното сътрудничество, предполагащо срещи по конкретни, утилитарни и безкрайно скучни поводи, от които е изтъкано служебното битие. Така или иначе, случаят беше пропуснат. Той огледа печално кашоните с книги, натрупани по пода на кабинета.
— Мисля, че няма да е зле да излезем да пийнем по нещо — предложи Деплешен, улавяйки безпогрешно настроението в този момент.
Двамата минаха покрай музея „Орсе“ и избраха маса на терасата на кафене „XIX век“. В близост до тях половин дузина италиански туристи чуруликаха оживено като ято безгрижни птици. Джерзински си поръча бира, а Деплешен сухо уиски.
— Какво смятате да правите оттук нататък?
— Нямам представа — Деплешен, изглежда, действително нямаше представа с какво ще се занимава занапред. — Може би ще пътувам. Малко сексуален туризъм — усмихна се той. Когато се усмихваше, лицето му си възвръщаше предишния чар; чара на човек без илюзии, защото несъмнено той беше свършен човек и въпреки това много чаровен. — Шегувам се, разбира се — истината е, че вече изобщо не се интересувам от подобни неща. Но знанието — да… Все още изпитвам жажда за знание… Имайте предвид, че малцина изпитват подобна жажда, дори сред учените; повечето се задоволяват да правят кариера и скоро се превръщат в бюрократи; а тя има огромно значение за историята на човечеството. Нека си представим ситуация, при която ограничен кръг от хора — не повече от няколкостотин души по цялата земя — продължават упорито да изпълняват една трудна и абстрактна мисия, напълно непонятна за непосветените. Тези хора си остават неизвестни за останалата част от човечеството; не печелят нито власт, нито богатство, нито почести; никой няма дори най-малка представа какво удоволствие им доставя тази тяхна скромна дейност. И въпреки всичко те представляват най-важната световна сила поради една много проста причина и тя е, че те държат ключа към рационалната достоверност. Всичко, което те обявят за истинно, рано или късно се оказва такова за цялото население на земята. Никоя икономическа, политическа, обществена или религиозна власт не е в състояние да се опълчи срещу рационалната достоверност. Би могло да се твърди, че Западът прекалено много се занимава с философия и политика, че води напълно безпредметни препирни по философски и политически въпроси; би могло да се твърди също така, че Западът страстно обича литературата и изкуствата; в действителност обаче нищо не играе толкова важна роля в неговата история като нуждата от рационална достоверност. В крайна сметка заради нея Западът е готов да пожертва всичко: религията, щастието, надеждите и дори съществуването си. Това е нещо, което трябва да имаме предвид, ако решим да направим цялостна оценка на западната цивилизация.