Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
— Значи ти позволяват да пишеш… — меко каза Мишел. Изобщо не беше изненадан. Повечето психиатри гледат с добро око на писанията на своите пациенти. Не че им отдават кой знае какво терапевтично значение, но според тях подобно занимание е за предпочитане пред това, те да си кълцат китките с бръснач.
— На острова все пак от време на време има малки драми — продължи развълнувано Брюно. — Така например веднъж едно от кученцата влиза прекалено навътре в морето. За щастие стопанката му забелязва, че е изпаднало в трудно положение, скача в една лодка и успява да го извади в последния момент. Горкото кученце е глътнало много вода, изгубило е съзнание и сякаш всеки момент ще умре; неговата стопанка обаче съумява да го съживи с помощта на изкуствено дишане, така че всичко приключва благополучно и малкото кученце отново е весело.
Той млъкна внезапно. Беше изпаднал в приповдигнато настроение, почти в екстаз. Мишел погледна часовника си, после се озърна наоколо. Майка му вече не издаваше никакъв звук. Наближаваше обяд; в къщата цареше необикновен покой. Той се надигна и мина в съседната стая. Сивокосия хипи беше изчезнал, зарязвайки морковите. Той си отвори една бира и отиде до прозореца. Пред него на километри се издигаха обрасли с борови гори склонове. В далечината, между заснежените върхове се синееше езеро. Въздухът през този прекрасен пролетен ден беше топъл, изпълнен с ухания.
Трудно би могъл да определи колко време продължи това особено състояние, когато, откъснато от тялото, неговото съзнание се рееше волно между върховете. Но ето че към действителността го върна звук, който отначало той определи като вой. Необходими му бяха няколко секунди, за да сложи в ред възприятията си, сетне бързо се отправи към другата стая. Все така седнал до леглото, Брюно пееше с цяло гърло:
Непоследователни; непоследователни, лекомислени и гротескни, такива са хората. Брюно се изправи, за да изпее още по-гръмко следващия куплет:
В тишината, последвала това вокално изпълнение, се чу ясно бръмченето на муха, която прелетя през стаята и кацна върху лицето на Джейн. Двукрилите се отличават с наличието само на една двойка ципести криле, закрепени върху второто звено на торакса, с чифт балансьори (служещи за съхраняване на равновесието при полет), закрепени върху третото звено на торакса, както и със смучещ или пробивно-смучещ устен апарат. В момента, когато мухата достигна до очната ябълка, Мишел бе обзет от известно подозрение. Той приближи, до Джейн, но се въздържа да я докосне.
— Струва ми се, че е мъртва — каза той, след като се вгледа в нея.
Лекарят без колебание потвърди неговата диагноза. Той беше придружен от общински служител и от този момент нататък започнаха проблемите. Къде биха желали да бъде откарано тялото? Може би в семейната гробница? Мишел въобще не знаеше какво да отговори, чувстваше се изтощен и объркан. Ако бяха съхранили помежду си топли и близки семейни отношения, нямаше да се озоват тук и да стават за смях пред общинския служител, който при това продължаваше да се държи съвсем коректно. Брюно изобщо не се интересуваше от създалото се положение; седнал настрани, той играеше тетрис на лаптопа си.
— В такъв случай… — продължи служителят, — можем да ви предложим място в гробището на Саорж. Вероятно ще ви бъде доста далече да идвате за помен особено ако не сте от този край, но от гледна точка на транспортирането естествено е много по-практично. Погребението може да стане още днес следобед, в момента нямаме много ангажименти. Предполагам, че няма да има затруднения с разрешението.
— Никакви затруднения! — обади се лекарят с донякъде прекалено въодушевление: — Формулярите са у мен… — и той със закачлива усмивка размаха кочан бланки.
— Мамка му! Загубих… — измърмори Брюно. И наистина от компютъра му се раздаде весела мелодия.
— Значи за погребението имаме вашето съгласие, господин Клеман? — повиши глас служителят.
— Нищо подобно! — скочи Брюно. — Майка ми искаше да бъде кремирана и много държеше на това!
Служителят се намръщи. Общината в Саорж не разполагаше с крематориум; инсталацията беше прекалено скъпа и монтирането й не беше оправдано от гледна точка на търсенето. Според него подобно нещо трудно би могло да се осъществи.
18
Популярна песен на Азнавур. — Бел.прев.