Елементарните частици
- Автор: Уэльбек Мишель
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Контркультура
Электронная книга - «Елементарните частици». Краткое содержание книги:
Със своя тринайсетсантиметров член и редки ерекции (които при него, с изключение на ранната му младост, никога не продължаваха дълго, а оттогава насам паузите между две еякулации чувствително се бяха удължили, нещо напълно естествено с напредването на възрастта) Брюно, откровено казано, съвсем не беше на мястото си в подобни заведения. Въпреки това се чувстваше щастлив, че има на разположение повече пички и уста, отколкото въобще някога беше мечтал; чувстваше се задължен за това на Кристиан. Най-приятни си оставаха моментите, когато тя галеше други жени; случайните й партньорки неизменно оставаха очаровани от пъргавината на езика й, ловкостта, с която пръстите й откриваха и възбуждаха клиторите им; за съжаление, когато се опитваха да отвърнат със същото, неизменният резултат беше пълно разочарование. Необикновено разширени от безброй прониквания и от груби пръсти (често по няколко наведнъж и дори цяла ръка), техните пички бяха не по-чувствителни от буца свинска мас. Обсебени от обичайния френетичен ритъм на порноактрисите, те го мастурбираха така грубо, сякаш членът му беше някаква дръжка от напълно безчувствена плът, извършвайки смешните движения на бутало (вездесъщата техно музика, изместила всякакви по-чувствени ритми, очевидно оказваше влияние върху чисто механичния начин, по който изпълняваха своя номер). Той се изпразваше прекалено бързо и без кой знае какво удоволствие; в такива случаи за него вечерта беше приключила. Все пак двамата оставаха още половин-един час; Кристиан се отдаваше няколко пъти поред на различни партньори, опитвайки се, най-често напразно, да пробуди заспалата му мъжественост. Сутрин след събуждане отново правеха любов; припомняха си видяното предната вечер в смекчен от дрямката вариант; това бяха мигове на необикновена нежност.
Всъщност идеално би било да поканят няколко избрани двойки и да прекарат вечерта у дома, като беседват приятелски, разменяйки ласки. Брюно беше сигурен, че рано или късно ще стигнат до този вариант; необходимо беше също така да възобнови упражненията за укрепване на мускулите, предлагани от американската сексоложка. Неговата връзка с Кристиан беше важна и сериозна и го беше дарила с повече радост от което и да е друго събитие през живота му. Поне така си мислеше, докато я гледаше как се облича и как шета в кухнята. Най-често обаче, когато през седмицата беше далеч от нея, го обземаше предчувствие, че това не е нищо повече от лош фарс, че съдбата е на път да му изиграе една последна, отвратителна шега. Ние най-силно и болезнено преживяваме нещастието в случаите, когато ни се струва, че щастието е близко, напълно възможно и достижимо.
Бедата ги сполетя в една февруарска нощ, докато се намираха в „Крис и Маню“. В централната зала Кристиан лижеше излегналия се върху един матрак Брюно, който я държеше за ръка. Коленичила пред него, тя беше предоставила задница на минаващите край тях мъже, които спираха, нахлузваха презерватив и проникваха един след друг в нея. Вече се бяха изредили петима, без тя дори да ги погледне; притворила очи, като в сън, тя галеше с език члена на Брюно, изследвайки го сантиметър по сантиметър. Внезапно изпищя рязко, само веднъж. Типът зад нея, едър къдрокос здравеняк, продължаваше да действа добросъвестно със силни постъпателни движения; погледът му беше безизразен и разсеян. „Спрете! Спрете!“, извика му Брюно; имаше усещането, че крещи, но гласът му се прекърши и той издаде само немощно джавкане. Той се изправи, отблъсна грубо мъжа, който остана изумен, с навирен член и разперени ръце. Кристиан беше паднала встрани със сгърчено от болка лице. „Можеш ли да се движиш?“ — запита я той. Тя поклати отрицателно глава; той се втурна към бара и поиска телефон. Екипът на „Спешна помощ“ пристигна след десет минути. Всички присъстващи се бяха облекли; при пълна тишина те гледаха как санитарите вдигат Кристиан и я полагат върху носилката. Брюно се качи с нея в линейката; намираха се недалеч от болницата „Отел-Дийо“. Прекара няколко часа в очакване, разхождайки се по застлания с линолеум коридор, после дойде лекарят и му съобщи, че Кристиан спи и животът й е вън от опасност.