Избрани творби в три тома, том 2

Ръцете на Дийн, които дотогава потупваха голите му глезени, изведнъж замръзнаха — странната отчужденост между двамата стана болезнено напрегната. След секунда Гордън отново заговори:

— Така съм изстискал родителите си, че ме е срам да им поискам и грош.

Дийн и сега не отговори.

— Джуъл казва, че трябва да й дам двеста долара.

— Защо не й покажеш пътя?

— Да, звучи лесно, но тя разполага с няколко мои пиянски писма. За нещастие не е от мекушавите.

Дийн направи гримаса на отвращение.

— Не мога да понасям подобни жени. Трябвало е да се пазиш.

— Знам — призна уморено Гордън.

— Нужно е да гледаш на нещата такива, каквито са. Нямаш ли пари, трябва да работиш и да стоиш далеч от жените.

— На тебе ти е лесно да говориш — започна Гордън и очите му се свиха. — Пълен си с пари.

— Лъжеш се. Родителите ми следят отблизо какво харча. Точно защото имам малко повече свобода, трябва да бъда двойно по-внимателен, да не злоупотребявам с нея.

Той вдигна транспаранта, за да пусне повече слънце.

— Ей богу, не съм, светец — продължи той бавно. — Обичам удоволствията и най ги обичам, когато съм на ваканция като тази, но ти, ти си в ужасно състояние. По-рано никога не съм те чувал да говориш така. Изглежда, си банкрутирал и морално, и финансово.

— Не вървят ли обикновено заедно?

Дийн поклати нетърпеливо глава.

— Около тебе винаги се носи някакъв невидим лъх, който не мога да разбера. И в него май че има нещо зло.

— Това е лъхът на безпокойството, бедността и безсънните нощи — отвърна Гордън доста предизвикателно.

— Не знам.

— О, признавам, че съм потискащ. Потискам и себе си. Но, за бога, Фил, една седмица почивка, един нов костюм, малко пари — и аз ще бъда… ще бъда, какъвто си бях. Фил, ти знаеш, че мога да рисувам като фурия. Но половината време нямам пари да си купя подходящи материали за рисуване, а не мога да рисувам, когато съм уморен, обезсърчен и съсипан. С малко пари ще изкарам няколко седмици и ще се замогна.

— Откъде да знам, че няма да ги дадеш на друга жена?

— Защо ми натякваш? — каза тихо Гордън.

— Не ти натяквам, но не ми е приятно да те виждам такъв.

— Ще ми дадеш ли парите назаем, Фил?

— Не мога да реша така изведнъж. Това са много пари и ще си причиня доста големи неудобства.

— Не ги ли дадеш, ще бъде истински ад за мен. Знам, че хленча, че вината е изцяло моя, но това не ще промени нещата.

— Кога ще можеш да ми ги върнеш?

Това прозвуча окуражаващо, реши Гордън. Вероятно най-разумно беше да е откровен.

— Разбира се, мога да ти обещая, че ще ти ги пратя още следващия месец, но за по-сигурно нека кажем след три месеца. Веднага щом започна да продавам рисунките си.