Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
— Проклети болшевики! — извика един огромен войник ковач, който бе нанесъл удара. Чуха се гласове на одобрение и тълпата стегна по-тясно обръча си.
Евреинът с олюляване се изправи, но веднага пак се строполи, преди да го достигнат десетина насочени към него юмруци. Този път остана на земята, като дишаше тежко, а от разкъсаната му отвън и отвътре устна течеше кръв.
Избухна взрив от крясъци и минута след това Кий и Роуз бяха повлечени от бъркотията на тълпата надолу по Шесто Авеню. Начело стояха слабичък цивилен с широкопола шапка и снажният войник, който набързо прекрати речта. Тълпата учудващо бе набъбнала до застрашаващи размери, придружена от поток незаангажирани граждани, които вървяха по тротоарите и с непрекъснатите викове „ура“ й оказваха морална подкрепа.
— Къде отиваме? — извика Кий на най-близкия до него човек.
Съседът посочи към водача с меката шапка.
— Оня приятел знае къде има много такива. Ще им дадем да се разберат!
— Ще им дадем да се разберат! — Кий прошепна радостно на Роуз, който от своя страна възторжено повтори фразата на спътника си отдясно.
Процесията се понесе по Шесто Авеню, като от време на време към нея се присъединяваха войници и моряци, вливаха се и цивилни с неизбежния вик, че и те току-що са напуснали армията, сякаш показваха карта за влизане в новосъздаден клуб за спорт и развлечение.
После процесията зави по една странична улица и се устреми към Пето Авеню. Тук-там се заговори, че отиват ма митинг на „червените“ в Толивър Хол.
— Къде е това?
Въпросът обходи множеството и миг по-късно отговорът долетя обратно. Толивър Хол се намираше на Десета улица. Там вече чакала друга група войници, която щяла да разпръсне митинга.
Но Десета улица беше много далече и новината предизвика всеобщо негодувание. Част от процесията се разпиля. Между тях бяха Роуз и Кий. Те забавиха хода си и оставиха по-ентусиазираните да ги задминат.
— По-добре да намерим уиски — каза Кий, когато спряха и си проправиха път до тротоара сред дюдюканията: „Страхливци и ренегати!“
— Наблизо ли работи брат ти? — попита Роуз и си придаде вид, сякаш преминава от дребнавото към възвишеното.
— Тука трябва да е — отвърна Кий. — Не съм го виждал от години. Бях в Пенсилвания. Може би и без това не работи вечер. Точно тук е. Сигурно ще ни намери, стига да не се е преместил.
След неколкоминутно обикаляне из улицата те откриха мястото — едно загубено ресторантче с масички, застлани с покривки, някъде между Пето Авеню и Бродуей. Кий влезе да пита за брат си Джордж, а Роуз остана да чака отвън на тротоара.
— Напуснал е — излизайки, каза Кий. — Сега е келнер в „Делмонико“.
Роуз кимна дълбокомислено с глава, сякаш тъкмо това бе очаквал. Защо да се изненадваме, че способният човек от време на време сменя работата си. Той също познавал един келнер и както си вървяха, подеха дълъг разговор за това дали келнерите печелят повече от заплатите си или от бакшиши, и накрая решиха, че това зависи от общественото положение на заведението, в което са наети. След като си размениха вълнуващи сцени на милионери, които вечерят в „Делмонико“ и които след всяка половин бутилка шампанско хвърлят по петдесет долара бакшиш, и двамата тайно решиха да станат келнери. Всъщност зад тясното чело на Кий се роди мисълта да помоли брат си да му намери работа.
— Келнерът може да изпие всичкото шампанско, забравено в бутилките от тия приятели — подсказа с известна наслада Роуз и после добави дошлото му по-късно наум: — О, господи!
Докато стигнат „Делмонико“, стана десет и половина и те с изненада видяха поток от таксита да спират едно след друго пред входа и от тях да слизат прелестни гологлави млади дами и всяка придружена от по някой важен господин във вечерно облекло.
— Тук има бал — каза Роуз със страхопочитание. — По-добре да не влизаме. Той сигурно е зает.
— Не, не, ще ни услужи.
След известно колебание те влязоха през една врата, която им се стори най-скромна, и обзети от нерешителност, веднага нервно се свиха в най-незабележимия ъгъл на малката столова, в която се бяха озовали. Свалиха каскетите и ги стиснаха в ръце пред себе си. Униние надвисна над тях като облак и двамата едновременно се стреснаха, когато някаква врата в другия край на стаята се отвори с трясък и от нея като комета излетя келнер, префуча по пода и изчезна през друга врата на противоположната страна.