Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
Гордън стана, взе една от ризите и внимателно я опипа. Направена беше от тежка коприна, жълта, с бледосини райета — трябва да имаше цяла дузина като нея. Той погледна неволно маншетите на своята риза — те бяха скъсани и оръфани по краищата, леко посивели от мръсотия. Гордън пусна копринената риза, дръпна надолу ръкавите на палтото си и успя да набута оръфаните си маншети така, че вече не се подаваха. После застана пред огледалото и се погледна равнодушно и с тъжен интерес. Вратовръзката, следа от минала слава, избеляла и с петна от пръсти, не можеше вече да скрие липсващите копчета на яката. Спомни си без никакво удоволствие, че само преди три години, в последния клас на колежа, щедро го бяха избрали за най-добре облечения младеж.
Дийн излезе от банята, като мажеше с крем тялото си.
— Снощи видях една твоя стара приятелка — подхвърли той. — Минах край нея във фоайето, но да ме убиеш, не мога да си спомня името й. Момичето, което доведе последната година в Ню Хейвън.
Гордън се сепна.
— Идит Брейдин? Нея ли имаш предвид?
— Същата. Ужасно красива. Все още е като ония хубави кукли, сещаш се, нали — докоснеш ги и пускат боя.
Дийн огледа самодоволно в огледалото сияещото си отражение, усмихна се леко и показа част от зъбите си.
— Сигурно е вече двайсет и три годишна — продължи той.
— Миналия месец навърши двайсет и две — каза разсеяно Гордън.
— Какво? А, миналия месец. Мисля, че ще дойде на бала. Знаеш ли, че довечера в „Делмонико“ е балът на бившите студенти от Йейл? Непременно трябва да дойдеш, Горди. Вероятно половината Ню Хейвън ще бъде там. Мога да ти намеря покана.
Дийн облече с известно нежелание ново бельо, запали цигара, седна до отворения прозорец и започна да разглежда прасците и колената си при утринната слънчева светлина, която струеше в стаята.
— Седни, Горди — предложи той, — и ми разкажи подробно с какво си се занимавал, какво правиш сега, въобще всичко.
Гордън неочаквано рухна върху леглото; лежеше неподвижно и бездушно. Когато лицето му беше в покой, устата му обикновено леко се отваряше, сега внезапно увисна безпомощно и трогателно.
— Какво ти е? — попита бързо Дийн.
— О, господи!
— Но какво ти е?
— Какво ли не! — каза отчаяно той. — Напълно съм съсипан, Фил. Свършен!
— Не разбирам.
— Свършен. — Гласът му трепереше.
Дийн го изгледа по-внимателно, като го мереше със сините си очи.
— Наистина изглеждаш окаяно.
— Така е. Обърках всичко. — Той замълча за момент. — Най-добре да започна от самото начало — или това ще те отегчи?
— Ни най-малко. Карай.
Все пак в гласа на Дийн се почувствува колеблива нотка. Пътуването му на изток бе запланувано като ваканция и това, че намираше Гордън Стерет в беда, малко го дразнеше.
— Карай — повтори той и после добави почти шепнешком: — Приключвай с него.
— Е, добре — започна Гордън неуверено. — Върнах се от Франция през февруари и се прибрах у дома в Харисбърг. Стоях там месец и дойдох в Ню Йорк да постъпя на работа в една експортна компания. Вчера ме уволниха.
— Уволниха те?
— Ще стигна и до това, Фил. Искам да ти разкажа всичко откровено. Ти си единственият човек, към когото мога да се обърна в история като тази. Нямаш нищо против да ти разкажа всичко откровено, нали, Фил?
Дийн настръхна още повече. Потупванията по колената станаха механични. Той усети неясно, че го товарят с отговорност; дори не беше сигурен, че иска да чуе подробностите. Макар никога да не се изненадваше, когато Гордън преживяваше някоя малка неприятност, имаше нещо в сегашната му беда, което го отблъскваше и ожесточаваше, въпреки че възбуждаше любопитството му.
— Продължавай.
— В дъното е едно момиче.
— Хм.
Дийн реши, че нищо не може да развали пътуването му. Ако Гордън ще го притеснява, тогава трябва да го вижда по-рядко.
— Казва се Джуъл Хъдсън — продължи скръбният глас от леглото. — Струва ми се, че допреди година е била „непорочна“. Родена е в Ню Йорк, дете на бедно семейство. Сега родителите й са починали и тя живее с една своя стара леля. Срещнах я точно по времето, когато всички започнаха масово да се връщат от Франция. Какво друго ми оставаше, освен да приветствувам новодошлите и да ходя по гости с тях. Така започна всичко, Фил, само от това, че се радвах да видя приятелите си, а те се радваха да видят мене.