Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
По-високият от двамата се казваше Каръл Кий, име, което подсказваше, че макар и съвсем разредена от поколения на деградация, в него течеше кръв с известна сила. Но човек можеше до безкрай да се взира в дългото, без брадичка лице, в тъпите воднисти очи и високи скули и да не открие дори намек за потомствено достойнство и вродена съобразителност.
Приятелят му бе мургав, кривокрак, с миши очи и с много пъти чупен, крив нос. Предизвикателният му вид бе очевидно поза, защитно оръжие, изработено в оня свят на ръмжене и хапене, на физически блъфове и физически заплахи, в който той цял живот се бе движил. Казваше се Гюс Роуз.
Те напуснаха ресторанта и се повлякоха по Шесто Авеню, като с голямо удоволствие и пълно безразличие дъвчеха клечки за зъби.
— Сега накъде? — попита Роуз и тонът му подсказваше, че не би се изненадал, ако Кий предложеше островите на южните морета.
— Какво ще кажеш, ако опитаме да намерим малко уиски?
Забраната все още не бе настъпила. Плахостта в предложението се дължеше на това, че законът не разрешаваше продажбата на алкохол на войници.
Роуз прие с ентусиазъм.
— Хрумна ми една идея — продължи Кий след моментен размисъл. — Тук някъде имам брат.
— В Ню Йорк?
— Да. Той е стар. — Искаше да каже, че брат му е по-възрастен от него. — Келнер е в един загубен ресторант.
— Може би ще успее да ни намери уиски.
— Сигурно.
— Повярвай ми, още утре ще сваля тази проклета униформа. И повече никога няма да я навлека. Ще си купя редовни дрехи.
— Аз също.
Тъй като общите им средства бяха по-малко от пет долара, това им намерение можеше да се приеме като приятна игра на думи, безвредна и утешителна. Тя, изглежда, достави удоволствие и на двамата, защото те я подсилиха с хилене и споменаване на някои високопоставени библейски личности. За по-голяма важност прибавиха многократно възклицания като: „О, боже!“, „Сещаш се, нали?“, „Има си хас!“
Цялата духовна храна на тия хора се състоеше от носов коментар, наситен с ругатни и отправян през годините към една или друга институция — армията, бизнеса или приюта, — това им поддържаше живота; а също така и към непосредствения им началник в дадена институция. До тази сутрин институцията беше „правителството“, а прекият началник — „капитанът“. Те се бяха освободили от тях и сега се чувствуваха някак неловко до поемането на следващата си тегоба. Бяха несигурни, сърдити и напрегнати. Прикриваха това с преструвката, че уж изпитват неимоверно облекчение, че са вън от армията, и се самоубеждаваха, че военната дисциплина никога вече няма да властвува над техния непокорен, свободолюбив дух. Всъщност те биха се чувствували повече у дома си в затвора, отколкото в тази новооткрита и неоспорвана свобода.
Изведнъж Кий ускори ход. Роуз вдигна глава и като проследи погледа му, видя, че на петдесет метра от тях, по-долу на улицата, се събираше тълпа. Кий се ухили и започна да тича към тълпата. Роуз също се засмя и заситни с кривите си нозе след големите тромави крачки на своя приятел.
Стигнаха външния край на тълпата и веднага се превърнаха в неделима част от нея. Тя се състоеше от парцаливи граждани, по-жадни и от тях за уиски, и войници от различни дивизии и в различни степени на трезвост, всички заобиколили един жестикулиращ дребен евреин с дълги черни бакенбарди. Той махаше с ръце и произнасяше пламенна, но кратка реч. Кий и Роуз си бяха пробили път до самата трибуна и докато думите проникваха в тъпото им съзнание, изучаваха оратора със силно подозрение.
— Какво получихте от войната? — викаше свирепо ораторът. — Погледнете се, погледнете се! Богати ли сте? Получихте ли обещаните ви пари? Не. Щастливи сте, че останахте живи и стоите на двата си здрави крака. Щастливи сте, че се върнахте и не намерихте жена си избягала с някой богаташ, откупил се от армията! Затова сте щастливи! Кой друг освен Дж. П. Морган и Джон Д. Рокфелер спечелиха от нея?
В този миг речта на дребния евреин бе прекъсната от нечий враждебен юмрук, попаднал точно в брадата му, и той политна назад и се просна на паважа.