Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
На борда на Полет 66
За миг Холанд си помисли, че няма да успее да овладее шеметното пикиране и трябва вече да се прощават с живота си — показанията на висотомера сякаш не допускаха възможността самолетът да бъде изведен в хоризонтален полет, преди да удари във водата. Но изведнъж ъгълът на траекторията рязко намаля и разбунтувалият се висотомер закова на двайсет и четири метра. Холанд набра отново трийсет метра над водата и взе да кръжи, докато Роб следеше в радара за евентуални признаци, че отново са попаднали в обсега на противниковия радар. Когато след десетина минути се увериха, че никой не е по петите им, Холанд си отдъхна и издигна самолета на сто метра височина.
— Някакви проблеми? Приборите наред ли са? — попита Роб.
— Балансът е нарушен. Има асиметрична тяга от липсващия двигател и отклонение на тримера на вертикалното кормило наляво, но иначе нищо страшно. Дик, би ли поел управлението, за да направя съобщение?
Включи уредбата.
— Драги пътници, тук е капитан Холанд. Единственият начин да ви обясня какво се случи преди малко, е да ви кажа направо — бяхме ударени от ракета въздух-въздух. Нямам представа кой я изстреля по нас, но целта на нападението е ясна — искаха да ни взривят. За щастие успяха само да засегнат десния външен двигател. Това няма да ни попречи да летим нормално с останалите три двигателя, имаме и достатъчно гориво, но проблемът е, че не можем да продължим полета по досегашното направление. Тези хора явно знаят маршрута ни и ще ни причакат пак или някъде по пътя, или в пустинята, където трябваше да кацнем. Не е по силите ни да издържим на втора атака, затова ще се опитаме да избягаме в неизвестна за тях посока. Знам, че такова преживяване не се случва всеки ден и, дай боже, повече никому да не се случва, но ви умолявам да запазите спокойствие и да проявите още малко търпение. Повярвайте ми, самолетът сега е в безопасност и напълно годен да лети, просто променяме курса и минаваме към резервен вариант. И отново ви моля да не обсаждате стюардесите с въпроси. Те не знаят нищо повече от вас или от мен.
Холанд остави микрофона умислен. Беше се опитал да успокои пътниците, че разполага с резервен вариант на действие, но всъщност резервен вариант нямаше. Трябваше да отлетят нанякъде, но накъде?
— Джеймс, много се бавим! — предупреди Роб. — Хабим горивото!
Вярно че реактивните самолети гълтат много повече гориво, когато летят ниско, но Холанд знаеше, че увеличи ли височината, рискува да ги открият. Погледна горивомера — разходът им засега беше нормален, но нивото на единия резервоар бе спаднало почти до нула.
— Дик, има теч на гориво от третия резервоар. Започвам изчерпване само от него. Изчисли, моля те, как загубеното гориво ще се отрази на дължината на полета.
Дик зарови глава в таблиците и обяви:
— Ако продължаваме да летим на тази височина, няма да успеем да стигнем и до Мавритания.
— И без това не можем да отидем там. Както каза докторът от ЦРУ, те сигурно ни причакват по пътя или на самото летище.
— Тогава какво, Джеймс? Имаме само три двигателя, губим гориво непрекъснато и ни преследват като дивеч! Да вземем да включим радиопредавателите и да потърсим помощ?
— Ами ако изтребителят е някъде наблизо? Нали ще ни чуят и веднага ще дойдат да ни довършат! Нека си мислят, че са ни свалили. Спасението ни е в заблудата. Не предавай нищо по радиото.
— Да, да, прав си — склони неохотно Роб и се умълча. После изведнъж подскочи тревожно. — Ами сателитните телефони на пътническите кресла? Те са още включени!
— Как не съобразихме по-рано! Като нищо могат да ни засекат по тях, ако някой пътник се е разприказвал! Веднага ги изключи от мрежата.
— Готово! — Роб светкавично изпълни нареждането.
— Според мен повече не бива да храним илюзии — продължи Холанд. В гласа му се долавяше и болка, и гняв, и примирение. — От сега нататък, поне докато не се приземим някъде, а дори и тогава, трябва да разчитаме само на себе си. Всяка връзка с външния свят крие потенциална опасност, дори сателитните телефони. А и не знаем вече на кого да вярваме.
— Джеймс, не забравяй, че имаме поне един сигурен приятел в Щатите — възрази Рейчъл Шъруд. — Може би онзи доктор от ЦРУ ще знае как да ни помогне. Моят телефон още работи и не е регистриран към този самолет.