Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Горивото беше намаляло, трябваше скоростно да реши къде да се приземи. В близост имаше няколко архипелага с летища, където лесно би могъл да кацне без разрешение и да зареже самолета. Но пък по-трудно ще е да се измъкне от малък, изолиран остров, без да бие на очи.
Подплатата на куфарчето му криеше набор от първокласно подправени паспорти, актуализирани от КГБ непосредствено преди разпадането на СССР. При добро желание можеше да стане сириец, йорданец или пакистанец, смуглата му кожа прекрасно позволяваше да се превърне в гражданин на всяка от тези страни.
Представи си гъмжащия от тълпи Кайро и неволно облиза устни. Колко хубаво би било да се приземи нейде в Египет! За един йорданец с пари има хиляди начини да напусне Кайро незабелязан. И като се има предвид пословичният мързел на египетските авиационни служби, сигурно ще им отнеме поне седмица да съобразят, че изоставеният под носа им гълфстрийм се издирва по цял свят от един безкрайно разярен саудитски принц. А докато открият празния ракетоносач, Юри вече ще е на другия край на планетата…
Жалко само, че Египет бе на хиляди километри. За да стигне дотам, трябваше да спре и да зареди с гориво някъде по пътя.
Юри грабна картата и разгледа летищата, които още преди излитане набеляза като подходящи за приземяване. Канарските острови бяха наблизо. Едва ли някому ще направи впечатление, ако поредният бизнес самолет кацне на централното летище в Лас Палмас. Ще плати в брой за горивото, ще попълни полетен план с направление изток и след половин час вече ще е на път.
Въведе координатите на Лас Палмас в бордовия компютър и отново се размечта за Кайро. Споменът за една знойна хубавица, която срещна там преди години, едва не измести образа на Аня от мислите му, но както винаги Аня победи. Нямаше съмнение, че тя винаги ще е първа в сърцето му.
С йорданския паспорт и с тлъста пачка банкноти в джоба си Юри щеше да изчезне яко дим от Кайро и дни по-късно да се появи на уговорената среща с Аня. Най-сетне щяха да са заедно вовеки веков. Пък и седемцифровата сметка в швейцарска банка нямаше да се отрази зле на семейното им щастие.
Юри се усмихна блажено. Да, Аня наистина заслужаваше да направи всичко за нея, включително и днешната акция.
За миг отново се замисли за „Куантъм“-66. Нямаше никакви признаци, че друг самолет, освен гълфстрийма е напускал района на сражението, следователно мисията бе изпълнена успешно. Ракетата си беше свършила работата.
И все пак споменът за мъчителния кадрил, който боингът разигра във въздуха, се бе загнездил в съзнанието на Юри.
23
Белият дом, Отдел за екстремни ситуации
Събота, 23 декември, 17:50 ч (2250 Z)
Тревожният зов за помощ на „Куантъм“-66 беше уловен едновременно от няколко други самолета в полет, един орбитален сателит и множество високочестотни радиостанции по Атлантическото крайбрежие. Новината бе светкавично предадена в Отдела за екстремни ситуации в Белия дом.
Безуспешните опити да се установи обратна връзка с боинга навеждаха на мрачната мисъл, че той най-вероятно вече не съществува.
Един от щатните служители на Белия дом запозна Джонатан Рот с предприетите спешни мерки.
— Най-близкият радар е на Канарските острови, но това е доста далеч от последното известно място на полета. Триста километра по на запад се намира нашият самолетоносач „Айзенхауер“, откъдето ще изпратим спасителен екип. Аварийният сателитен локатор ще премине над района след около десет минути, но засега не са получени никакви сигнали от аварийния предавател на самолета.
— И какви са вашите изводи? — попита Рот.
— Според специалистите липсата на сигнал означава, че или аварийният им предавател е повреден от удара, или направо е унищожен, ако първо е улучена опашката на самолета.
— Ясно. — Рот се обърна към една млада сътрудничка, която обслужваше телефоните. — Свържете ме с президента, ако обичате.
С подобаващ траурен тон Джонатан Рот разказа на президента първо за откритата от ЦРУ терористична заплаха, а после и за тревогата, обявена от пилота на „Куантъм“-66.
— Господин президент, знам, че не е в моите компетенции, но ако получим потвърждение за иранско участие, например на организацията „Ал Акба“, бих ви препоръчал да осъдите публично терористите в телевизионно обръщение. Ако успеем да събудим гнева на световната общественост, може би чуждите разузнавателни служби най-сетне ще се решат да ни съдействат, за да унищожим тази напаст веднъж завинаги.