Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
В „Кръгът на смърта“ живееха около двеста хиляди души. Зомбитата бяха станали около четирийсет-петдесет хиляди и съответно отне доста време, докато Квартала, а по-късно и околностите му бъдат напълно прочистени. Много хора загинаха, докато се провеждаше операцията. Колкото и да бяха печени пичовете от „Звеното“, те не можеха да огреят навсякъде и главната работа свършиха обикновени хора, които просто защитаваха дома и семейството си. Важната роля на „Звеното“ беше, че даде пример и събуди дремещата жажда за битка в мъжете. Някои от тях за първи път откриха черти в себе си, за които не бяха и подозирали. Хиляди бяха индивидуалните прояви на героизъм и точно те предопределиха победата.
Всичко беше в кръв и черва след четиридневната битка, смрадта от труповете бе ужасяваща и дори братята от Холивуд се оплакваха, което беше доста нетипично за тях и означаваше, че положението наистина е станало нетърпимо. Видимо зомбитата бяха изметени, само единици се мяркаха вече по улиците и биваха моментално унищожавани, но Петър бе дал заповед целият периметър да се прочисти още един път - метър по метър, апартамент по апартамент. Мъже от Опълчението, така се нарекоха, водени от някой член на „Звеното“, организирано в групи по двайсет, системно прочистиха всичко отново. Доста зомбита изскочиха и тази повторна операция със сигурност спаси още стотици, ако не и хиляди хора.
Не беше сложно за четири дни да се изкопае незабележимо малък проход под единия взривен край на тунела, водещ към центъра. Проходът ставаше през него да мине само един човек и Петър, следван от Михаил, лазеше бързо. Беше облечен в камуфлаж, имаше черна маска на лицето, а зад него Мишо внимателно мъкнеше добре опакован пакет.
- Гледай да не се измачка, копеле, внимавай. Трябва да мине блъфът, без никой да се усети, иначе ще я закъсаме яко...
- Споко, копеле, всичко е шест.
Стигнаха до края на тунела и Петър включи инфрачервения визьор. Бързо видя в дъното на тунела двата силуета на войничетата, оставени да пазят развалините. След четири дни пост те явно бяха свалили съвсем гарда и спяха. Това им спаси живота, защото Пешо и Мишо бързо ги неутрализираха, завързаха ги и им запушиха устата. Петър отвори пакета, измъкна дрехите и внимателно се преоблече. Мишо го огледа критично, кимна одобрително, но после го спря:
- Чакай, чакай!
Наведе се над обувките му, плю върху тях и ги лъсна с ръкава си. Изправи се и отдаде чест.
Цветков се сепна, когато видеото спря едновременно и на десетте екрана. Стана и се сблъска с един генерал с големи мустаци, който, застанал зад него, го гледаше строго. Паникьоса се, имаше зверски страх от пагоните на висшестоящите, много трепереше и подлизурски мечтаеше един ден и на неговото рамо да има такива звезди. Козирува и се изпъна като струна.
- Полковник Цветков, как мога да съм полезен, господин генерал?
Генералът само свъси вежди, обърна се и изсъска:
- Последвай ме.
За малко поспряха в комуникационния център, където непознатият генерал с няколко отсечени команди прекрати операцията и нареди да се събират оградите. Всичко било наред вече, каза, били напръскали от въздуха с химически вещества и нямало вече зараза. Отбой. Никаква стрелба повече.
В този момент, скрит в един бус, Мишо говореше по сателитния телефон с шефа на медийната империя на „Звеното“.
- Дидо, пич, тук беше страшно последните дни. Нали ти разказах. Сега обаче е друго. Оградата ще започне да се вдига, шапкарите на терена в момента си мислят, че операцията е прекратена. Вкарай колкото се може повече журналисти в зоната и започни да отразяваш как всичко е окей сега и какво се е случвало. Интервюта с очевидци, путки майни, ти знаеш! Искам да вдигнеш нечовешки шум - телевизия, радио, сайтове, чужбина. Искам след два часа цялата планета да знае за каква насирация тук става дума. Ясен ли съм? - Изчака отговора и каза: - Добре, Дидо, добро момче си ти. Айде действай!