Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
Пешо напусна работата си, бачкаше почасово в студентската библиотека, но парите му стигаха, защото бизнесът на родителите му се разрастваше и те му помагаха, всъщност всеки читав бизнес се разрастваше вече по това време, защото покупателната способност на хората растеше и всеки по-предприемчив човек имаше реални шансове да живее много добре и по-важното - да печели прилично. С наставленията на новия си ментор Петър започна бързо да израства, защото сега теоретичната подготовка, която получаваше в Университета, се подсилваше от практическия опит и примерите. Взе две години за една и бързо се дипломира с отличие. Следващите няколко години работеше плътно с ментора си, който внимателно го шлифоваше и го насочваше в посока, в която смяташе, че младежът ще разгърне най-пълноценно потенциала си.
След това Петър очаквано стана депутат и се включи в политическия живот на страната изключително ефективно. Буквално за месеци името му стана фактор и дори доста по-възрастни от него колеги се вслушваха в думите му.
Иначе си остана същият пич, ходеше да си порка по баровете на „Шишман“ и околностите, които бяха пълни с усмихнати и щастливи млади и не толкова млади хора. Живееше на един таван наблизо, а някъде към края на първия си мандат на едно транспарти в планината се запозна с Татяна, която не след дълго му стана съпруга и му роди три деца.
Точно тях, тези три деца, сега отиваше да прибере Петър. Те си играеха сами заедно с другите деца от Квартала в една близка градинка, но беше време да тръгват, защото им предстоеше приятна крайморска разходка с фамилния кемпер. Първо обаче щяха да се отбият при негов стар приятел, който живееше на юг.
ИВАЙЛО:
Иво не се чувстваше по-различен човек, откакто бе станал милиардер. Продължаваше да обича същите неща както преди - да се рови в двигателя на някоя от колите, целият омазан в масло, да си играе с децата си, докато жена му ги гледа усмихната, да си порка бири с господин депутата Петър, писателя Михаил и с даскала Антон в някоя квартална градинка, както някога, което и всъщност нерядко правеха.
И сам не разбра кога мина първия си милиард. Всичко беше започнало като на шега. Тъкмо беше завършил, когато интернет започна да влиза във всеки дом. Първо направи няколко програмки, имаше склонност към програмирането, после се насочи към компютърните игри и не след дълго събра мощен екип от ентусиасти, с чиято помощ за нула време буквално разби световния пазар на няколко пъти. Големите кинти дойдоха, когато направиха браузърна игра, в която китайците направо се влюбиха. И тогава парите потекоха.
Оттогава вече нямаше спирка и това постави началото на българската Силициева долина. Иво си беше момче от Квартала и парите не го променяха, няколко бона на месец му стигаха да живее супернормално, ходеше през месец-два на почивка в чужбина и като цяло почти всичко реинвестираше. Така се роди един от най-големите в света стартъп ускорители и потокът от пари вече се превърна в река. Програми, социални мрежи, приложения за смартфони, дори и Иво вече не знаеше в колко компании има участие, но не му и пукаше особено много.
Много пари инвестираше и в образованието и така България стана една от страните с най-добра връзка между бизнеса и университетите. Това го правеха заедно с Петър - той вкарваше за гласуване подходящи закони, а след това Иво вземаше на работа студенти и дипломанти. Не съществуваха вече някакви недомислици като тази например да учиш и да не си сигурен какво и въобще дали след това ще работиш. Всъщност Университетът наскоро бе влязъл в световния топ десет на най-престижните висши училища и в него кандидатстваха младежи от цял свят.