Иде часът

— Думи като „Не, не можете“ ли? И не намирате ли израза „известен е в бранша“ за доста странен предвид обстоятелствата?

— Не съм сигурен, че ви разбирам, мистър Грей.

— Тогава позволете да ви помогна, мистър Колиър. Вие сте митничар от двайсет и седем години, както неведнъж ни напомни видният ми колега. Така че трябва да ви попитам, както сте под клетва и с вашия богат опит с наркотрафика, попадали ли сте преди това на името Хаким Бишара?

Колиър се поколеба за момент, след което каза:

— Не, не съм.

— Бил ли е сред онези сто петдесет и девет трафиканти, които сте арестували досега?

— Не, сър.

— И не намирате ли за странно, мистър Колиър, че тринайсетте унции хероин са се намирали в страничния джоб на сака му, без да е правен никакъв опит да бъдат скрити?

— Мистър Бишара очевидно е уверен човек — малко смутено отвърна Колиър.

— Но не и глупак. Още по-необясним за мен е фактът, че човекът, които подава сигнала, добре образованият човек, каза, цитирам — Грей погледна жълтия си бележник. — „В сака си носи тринайсет унции хероин"? И наистина са били тринайсет унции. Не четиринайсет. Не дванайсет. При това в сака му, точно както е казано.

— Очевидно контактът на информатора в Нигерия му е казал точното количество хероин, което е продал на мистър Бишара.

— Или точното количество, което е уредил да бъде пъхнато в сака на мистър Бишара?

Колиър се вкопчи в ръба на свидетелската банка, но запази мълчание.

— А сега да се върнем към реакцията на мистър Бишара, когато е видял за първи път пакетчето хероин и да ви напомня точните ви думи, мистър Колиър: „Изглеждаше изненадан и твърдеше, че никога не го е виждал“.

— Точно така.

— Не е повишил глас, не е изпуснал нервите си, не е протестирал?

— Не.

— Мистър Бишара е запазил спокойствие и се е държал достойно през цялото това крайно неприятно изпитание.

— Точно както бих очаквал от професионален наркотрафикант — каза Колиър.

— И точно както аз бих очаквал от един напълно невинен човек — отвърна мистър Грей. Колиър премълча. — Позволете да завърша с нещо, което видният ми приятел така искаше журито да научи, както и аз самият. Казахте на съда, че през двайсет и седемте си години като митничар сте арестували сто петдесет и девет души във връзка с наркотици.

— Точно така.

— И през това време допускали ли сте грешка и арестували ли сте невинен човек? — Колиър сви устни. — Да или не, мистър Колиър?

— Да, но само веднъж.

— И — поправете ме, ако греша — каза Грей, докато отваряше друга папка, — въпросният човек е бил арестуван за притежание на кокаин.

— Да.

__ И беше осъден?

— Да — каза Колиър.

— Каква беше присъдата му?

— Осем години — едва чуто отвърна Колиър.

— Този зъл търговец на смърт излежа ли цялата си присъда?

— Не, беше освободен след четири години.

— За добро поведение?