Иде часът

Пенгели не пусна ръката ѝ.

— Така че това е последната ни среща — продължи той. Нима… — Но маршал Кошевой ми даде една последна задача. — Пенгели замълча, сякаш искаше тя сама да се досети. Бяха навлезли в гората и бе станало толкова тъмно, че Карин почти не виждаше какво има на метър пред нея. Пенгели обаче като че ли знаеше точно къде отива, сякаш бе репетирал всяка крачка.

— Началникът на контраразузнаването — спокойна, каза той — най-сетне откри в редиците ни изменника, който години наред предаваше родината. Аз бях избран да въздам подходящото възмездие.

Желязната му хватка най-сетне се отпусна. Инстинктът на Карин беше да побегне, но той бе избрал добре мястото. Групичка дървета зад нея, изоставената мина отдясно, тясната пътека отляво, която едва се виждаше, а над нея се извисяваше Пенгели, който едва ли можеше да е по-спокоен и нащрек.

Той бавно извади пистолет от джоба на палтото си. Дали си мислеше, че тя ще побегне и ще му се наложи да стреля няколко пъти, за да я убие?

Карин остана като закована на мястото си.

— Ти си предателят — каза Пенгели, — който нанесе на каузата ни повече вреда, отколкото всеки друг агент в миналото. Затова ще умреш така, както заслужава всеки предател. — Погледна към шахтата на мината. — Ще съм в Москва много преди да открият трупа ти — ако изобщо го открият.

Бавно вдигна пистолета и се прицели между очите ѝ. Последната мисъл на Карин, преди Пенгели да дръпне спусъка, беше за Джайлс.

Изстрелът проехтя и ято подплашени птици се разлетя високо в небето.