Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
ДЖЕФРИ АРЧЪР
ИДЕ ЧАСЪТ
На Умберто и Мария Тереза
Моите искрени благодарности за безценните съвети и помощ на:
Саймън Бейнбридж, Алисън Принс, Катрин Ричардс, Мари Робъртс, д-р Ник Робинс, Наташа Шекар, Сюзан Уот и Питър Уотс.
Пролог
Високоговорителят изпращя.
— Моля всички свързани с делото лейди Вирджиния Фенуик срещу мисис Eма Клифтън…
— Журито явно е стигнало до решение — каза Трелфорд, който вече бе тръгнал. Обърна се да провери дали го следват и се сблъска с някого. Извини се, но младият мъж не го погледна. Себастиан задържа отворена вратата на зала четиринайсет, за да могат майка му и адвокатът ѝ да заемат местата си на първия ред.
Ема беше прекалено нервна, за да говори, и докато чакаха появяването на журито, поглеждаше нервно през рамо към Хари, който седеше точно зад нея.
Когато нейна чест Лейн влезе в залата, всички станаха. Тя ее поклони и зае мястото си на червения кожен стол с висока облегалка на подиума. Ема насочи вниманието си към затворената врата зад местата на журито. Не ѝ се наложи да чака дълго — вратата се отвори и приставът се появи, следван от дванайсетимата си подопечни. Те заеха местата си с много туткане и суетене, сякаш бяха закъснели посетители па театър. Приставът ги изчака да се настанят, удари три пъти с жезъла си в пода и извика:
— Моля председателят на журито да стане.
Председателят се изправи с целия си ръст от метър и шейсет и погледна нагоре към съдийката. Нейна чест Лейн се наведе напред.
— Стигнахте ли до единодушно решение?
Ема си помисли, че сърцето ѝ ще спре, докато чака отговора.
— Не, госпожо.
— А стигнахте ли до решение с мнозинство поне десет на два гласа?
— Да, госпожо — каза председателят, — но за съжаление в последния момент един заседател размисли и през последния час си останахме девет на три гласа. Не съм уверен, че това ще се промени, така че отново търся съвета ви какво да правим.
— Смятате ли, че можете да стигнете до мнозинство десет на два, ако ви дам още малко време?
— Да, милейди, защото всички сме единодушни по един въпрос.
— И какъв е той?
— Ако позволите да се запознаем със съдържанието на писмото на майор Фшпър до мистър Трелфорд, може и да успеем да стигнем доста бързо до решение.
Всички насочиха погледи към съдийката. Единствено адвокатът на лейди Вирджиния сър Едуард Мейкпийс наблюдаваше внимателно адвоката на Ема Доналд Трелфорд. Или беше невероятен играч на покер, или просто не искаше журито да научава какво пише в онова писмо.
Трелфорд стана от мястото си и бръкна във вътрешния си джоб — и откри, че писмото вече не е там. Погледна към другия край на залата. Лейди Вирджиния му се усмихваше.
Той отвърна на усмивката ѝ.
Хари и Ема Клифтън
1970
1
Журито беше разпуснато.
Съдийката помоли седмината мъже и петте жени да направят един последен опит да стигнат до решение и им каза да се върнат на следващата сутрин. Вече започваше да си мисли, че най-вероятно ще се стигне до безизходица. Веднага щом се изправи, всички в залата станаха и се поклониха. Тя отвърна на поклона им и веднага щом напусна, залата се изпълни с оживено бърборене.
— Мисис Клифтън, ще бъдете ли така добра да дойдете в кабинета ми? — каза Доналд Трелфорд. — Искам да обсъдим съдържанието на писмото на майор Фишър и дали да му бъде дадена гласност.
Ема кимна.
— Бих искала съпругът ми и брат ми също да дойдат, ако е възможно, тъй като Себастиан трябва да се връща на работа.
— Разбира се — каза Трелфорд, събра книжата си и без нито дума повече ги поведе навън по широкото мраморно стълбище до партера. Веднага щом излязоха на Странд, отново ги наобиколи глутница шумни журналисти с фотоапарати и светкавици — следваха ги неотлъчно, докато те вървяха бавно към кантората на адвоката.
Най-сетне бяха оставени сами, след като стигнаха Линкълнс Ин — стар площад със спретнати на вид къщи, които всъщност бяха кантори на адвокати и техните помощници. Мистър Трелфорд ги поведе по скърцащо дървено стълбище към горния етаж на № 11: минаваха покрай редове имена, изписани грижливо с черно върху снежнобелите стени.
Когато влезе в кабинета на мистър Трелфорд, Ема се изненада от малките му размери — но на Линкълнс Ин нямаше големи кабинети дори ако си председател на кантора.
След като се настаниха, мистър Трелфорд погледна жената срещу себе си. Мисис Клифтън се държеше спокойно и сдържано, дори стоически, което бе рядкост за човек, изправен пред евентуално поражение и унижение, освен ако… Той отключи горното чекмедже на бюрото си, извади папка и връчи копия на писмото на майор Фишър на мистър и мисис Клифтън и на сър Джайлс Барингтън. Оригиналът оставаше заключен в сейфа, макар че адвокатът не се съмняваше, че лейди Вирджиния се е добрала до копието, което бе взел в съда.