Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— И какво щеше да получи банката ви за изпълняването на такава операция?
— Стандартната такса е един процент.
— Значи „Фартингс“ щеше да направи двеста хиляди долара от сделката.
— Да, стига да беше сключена, мистър Грей.
— Не беше ли?
— Не. Веднага след като ме арестуваха нигерийското правителство оттегли предложението си и покани "Барклис“ на наше място.
— Значи банката ви е изгубила двеста хиляди долара.
— Изгубихме значително повече, мистър Грей.
— Не се ядосвай — прошепна Себ, макар да знаеше, че Хаким не може да го чуе.
— Можете ли да изчислите колко точно е изгубила банката ви заради това, че вече не сте неин председател?
— Акциите на „Фартингс“ паднаха с близо девет процента, с което компанията олекна с повече от два милиона паунда. Неколцина големи клиенти закриха сметките си и бяха последвани от по-малки. Но много по-важно, мистър Грей, е репутацията ни както в Сити, така и сред клиентите ни, която може да не бъде възстановена, освен ако не изчистя името си.
— Напълно ви разбирам. И след срещата с петролния министър в Лагос сте се върнали в Лондон. С коя авиокомпания пътувахте?
— С „Нигерия Еърлайнс“. Нигерийското правителство бе организирало цялото ми пътуване.
— С колко багаж пътувахте?
— Само със сака си, който поставих в багажното отделение над мястото си.
— Някой седеше ли до вас?
— Да, мисис Бергстрьом. Макар че тогава не знаех името ѝ.
— Двамата разговаряхте ли?
— Не. Когато седнах на мястото си, тя четеше. Бях уморен и просто исках да поспя.
— А когато се събудихте, разговаряхте ли?
— Не, тя продължаваше да чете и видях, че са ѝ останали само няколко страници, така че не я прекъснах.
— Напълно разбираемо. Вадихте ли нещо от сака си по време на полета?
— Не.
— Знаете ли някой да е бъркал в него по някое време?
— He. Ho пък аз спах няколко часа.
— Проверихте ли съдържанието на сака си преди да напуснете самолета?
— Не, просто го взех. Исках да съм сред първите слезли от самолета. Нямах друг багаж, така че нищо не ме задържаше.
— И след като сте минали паспортната проверка, сте тръгнали направо към зеления коридор.
— Да, защото нямах нищо за деклариране.
— Но сте били спрени от митнически служител, който ви е помолил да отворите сака си.
— Точно така.
— Изненадахте ли се, че ви спират?
— Не, предположих, че е рутинна проверка.
— Митническият служител заяви пред съда, че през цялата проверка сте останали напълно спокоен и учтив.
— Нямах какво да крия, мистър Грей.
— Именно. Но когато мистър Колиър отворил сака ви, намерил в него целофанено пликче с тринайсет унции хероин, чиято цена на улицата е двайсет и две хиляди паунда.
— Да, но нямах представа, че е там. И, разбира се, нямам никаква представа за цената му на улицата.
— Тогава сте го видели за първи път.
— За първи и единствен път в живота си видях хероин, мистър Грей.
— Значи не можете да обясните откъде се е появило пликчето?
— Да, не мога. Всъщност за момент дори си помислих, че съм взел чужд сак, докато не видях инициалите си върху него.
— Мистър Бишара, наясно ли сте с важната разлика да бъдете хванати с хероин и това да ви хванат, да кажем, с марихуана?
— Тогава не, но след това научих, че хероинът бил наркотик от клас А, докато марихуаната била клас В и вносът ѝ, макар и нелегален, не се разглежда като толкова сериозно престъпление.
— Нещо, което един наркотрафикант би трябвало…
— Подсказвате на свидетеля, мистър Грей.
— Моите извинения, милорд. Но аз искам журито да осъзнае, че при обвинение в пренасяне на наркотик от клас А мистър Бишара може да бъде осъден на петнайсет години затвор, докато наказанието за притежаване на марихуана е далеч по-малко.
— Правилно ли ви чух, мистър Грей? — прекъсна го съдията. — Да не би да признавате, че клиентът ви в един или друг момент е внесъл незаконно наркотик в страната?
— В никакъв случай, милорд. Всъщност тъкмо обратното. В този случай си имаме работа с високоинтелигентен банкер, който редовно сключва големи сделки, които трябва да бъдат пресметнати до последното пени. Ако мистър Бишара беше и наркотрафикант, както се опитва да докаже обвинението, той би трябвало много добре да си дава сметка, че това да бъде заловен с тринайсет унции хероин ще го прати зад решетките до края на пълноценния му живот. Направо не мога да си представя, че би поел подобен риск.