Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— Да, сър.
— Когато мистър Бишара влезе в зеления коридор, показвайки, че няма нищо за деклариране, вие ли го спряхте и поискахте да прегледате багажа му?
— Да, сър.
— Колко багаж носеше той?
— Само сак и нищо повече.
— И това случайна проверка ли беше?
— Не, сър. Получихме сигнал, че пътник от полет 207 от Лагос ще се опита да внесе в страната пратка хероин.
— Как беше даден сигналът?
— По телефона, сър. Около трийсет минути преди самолетът да кацне.
— Информаторът каза ли името си?
— Не, сър, но това не е необичайно, тъй като самите информатори при случаи като този често са дилъри на наркотици. Може да искат премахването или наказването на противник, който не си е платил за предишна пратка.
— Разговорът с информатора записан ли беше?
— Всички подобни разговори се записват, мистър Кармън, тъй като по-късно могат да се използват като доказателство в съда.
Кармън погледна нагоре към съдийската маса.
— Милорд, мога ли да отбележа, че моментът е подходящ съдебните заседатели да изслушат записа?
Съдията кимна и секретарят отиде при масата в центъра на залата, на която имаше магнетофон „Грундиг“. Погледна към съдията, който кимна отново и натисна копчето за възпроизводство.
— Митница „Хийтроу “ — каза женски глас.
— Свържете ме със старшия митничар.
— Мога ли да попитам кой се обажда?
— Не, не можете.
— Ще видя дали е на разположение.
Бръмченето продължи известно време, след което прозвуча друг глас.
— Старши митничар Колиър. С какво мога да ви помогна?
— Ако проявявате интерес, мога да ви кажа, че един пътник днес ще се опита да прекара през границата наркотици.
Себастиан забеляза, че мистър Грей си води усърдно бележки в жълтия си бележник.
— Да, проявявам интерес — каза Колиър. — Но бихте ли ми казали първо името си?
— Името на пътника е Хаким Бишара. Известен е в бранша и пътува с полет 207 от Лагос. В сака си носи тринайсет унции хероин.
Чу се изщракване и връзката прекъсна.
— Какво направихте след това, мистър Колиър?
— Свързах се с колега от паспортната проверка и го помолих да ми съобщи веднага след като мистър Бишара мине през него.
— И той направи ли го?
— Да. Когато няколко минути по-късно мистър Бишара влезе в зеления коридор, аз го спрях и прегледах сака му, който беше единственият му багаж.
— И намерихте ли нещо необичайно?
— Целофанено пликче с тринайсет унции хероин, скрито в страничен джоб.
— Как реагира мистър Бишара, когато открихте пликчето?
— Изглеждаше изненадан и твърдеше, че никога не го е виждал.
— Това необичайно ли е, мистър Колиър?
— Не си спомням някой да си е признал, че прекарва наркотици. Винаги изглеждат изненадани и поведението им е безупречно. Това е единствената им защита, ако се стигне до съд.
— После какво направихте?
— Арестувах мистър Бишара, прочетох му правата в присъствието на колега и го отведох в стаята за разпит, където го предадох на служител от отдел "Наркотици".
— Сега, преди почитаемият ми колега мистър Грей да скочи и да каже на всички ни, че мистър Бишара е бил прегледан от доктор, който не е открил признаци, че някога през живота си е вземал наркотици, мога ли да ви попитам като митничар с двайсет и седем годишен опит дали е необичайно самият дилър на наркотици да не е наркоман?
— Почти няма случай самият дилър да приема наркотици. Те са бизнесмени, управляващи големи и сложни империи, които често използват законен бизнес като прикритие за престъпната си дейност.
— Като банкер ли?
Този път мистър Грей наистина скочи.
— Да, мистър Грей — каза съдията. — Мистър Кармън, това беше ненужно. — Съдията се обърна към журито и добави: — Последният коментар ще бъде заличен от протокола и следва да го забравите.
Себастиан не се съмняваше, че думите ще бъдат заличени от протокола, но бе също така сигурен, че няма да бъдат изтрити от умовете на заседателите.
— Моите извинения, милорд — каза Кармън без капка съжаление. — Мистър Колиър, колко наркотрафиканти сте арестували през последните двайсет и седем години?
— Сто петдесет и девет.
— А колко от тези сто петдесет и девет са били осъдени ефективно?
— Сто петдесет и петима.
— А от четиримата оправдани колко са били по-късно…
— Мистър Кармън, накъде биете?
— Милорд, само се опитвам да покажа, че мистър Колиър не допуска грешки. Просто…