Иде часът
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Иде часът». Краткое содержание книги:
Джайлс трябва да реши дали да се оттегли от политиката и да се опита да спаси любимата си Карин, останала зад Желязната завеса. Но дали Карин наистина го обича, или е шпионка?
Лейди Вирджиния е изправена пред банкрут и не вижда изход от финансовите си проблеми, докато не среща Сайръс Д. Грант III от Луизиана, който е в Англия за конните състезания.
Себастиан Клифтън е главен изпълнителен директор на „Фартингс Банк и работохолик, чийто личен живот изпада в хаос, когато се влюбва в прекрасната индийка Надира. Но нейните родители вече са избрали съпруг за нея. Междувременно враговете му Ейдриън Слоун и Дезмънд Мелър продължават да кроят планове за свалянето му, за да поемат банката.
Хари Клифтън все така твърдо се бори за освобождаването на Анатолий Бабаков от лагерите в Сибир, където е пратен заради книгата му „Чичо Джо.
Но тогава се случва нещо, което никой не е очаквал…
— Не съм длъжен да понасям повече обиди от такива като вас, Голдсмит. — Слоун стана от мястото си и тъй като знаеше, че думите му ще бъдат вписани в протокола, добави: — Всички ще трябва да подадете оставка, когато Бишара бъде осъден. На следващото заседание възнамерявам да бъда председател на този борд. Приятен ден, господа. — И излезе.
Голдсмит дори не изчака вратата да се затвори след него.
— Никога не се страхувайте да атакувате побойници, защото те винаги се оказват страхливци и подвиват опашки веднага щом стане напечено.
Последваха кратки аплодисменти. Когато те затихнаха, Джайлс Барингтън се наведе над масата.
— Питам се, Джими, би ли помислил да влезеш в лейбъристката партия? В кабинета в сянка има един-двама души, на които копнея да им видя гърбовете.
Рос Бюканан изчака смехът да утихне и каза:
— За едно нещо Слоун е прав. Ако Хаким бъде осъден, всички ще трябва да подадем оставка.
Хаким Бишара
1975
33
Зала 14 на Олд Бейли бе препълнена много преди десет в четвъртък сутринта. Адвокатите бяха по местата си, пейките за пресата се огъваха, а галерията горе приличаше на първия балкон при премиера в някой театър в Уест Енд.
Себастиан беше присъствал всеки ден на процеса, дори сутринта, когато избираха съдебните заседатели. Никак не му харесваше да гледа как Хаким идва отдолу, за да заеме мястото си, а от двете му страни са застанали полицаи, сякаш е някакъв обикновен престъпник. Американската система, при която ответникът седи на маса заедно със защитниците си, изглеждаше далеч по-цивилизована.
Адвокат на Хаким бе мистър Гилбърт Грей, а Короната се представляваше от мистър Джордж Кармън. Двамата бяха като ветерани гладиатори в римския Колизей, нападаха и парираха, но засега нито единият от двамата не беше успял да нанесе по-сериозна рана от одраскване. Себастиан неволно си помисли, че ако си сменят местата, цялата престорена страст, хапливите обиди и гневните протести ще си останат на сцената, Във встъпителните си речи мистър Грей и мистър Кармън бяха изложили позициите си и когато си седнаха, Себастиан бе сигурен, че журито не е повлияно нито от единия, нито от другия. Първите трима свидетели — капитанът на полет 207, касиерът и нигерийската стюардеса мисис Аиша Обгабо, която бе дала писмени свидетелства — не добавиха почти нищо, тъй като никой от тях не можеше да си спомни жената от място 3В и определено не бяха виждали някой да пъха тайно нещо в сака на мистър Бишара. Така че сега много зависеше от следващия свидетел мистър Колиър, старши митнически служител в „Хийтроу“, който бе aрестувал ответника.
— Призовете мистър Колиър! — извика полицаят, стоящ при изхода.
Себастиан загледа с интерес как мистър Колиър влиза в залата и върви към свидетелската банка. Беше висок около метър и осемдесет и пет, с гъста черна коса и брада, която му придаваше вид на морски капитан. Имаше открито и честно лице и Бари Хамънд бе писал в доклада си, че Колиър прекарвал неделните си сутрини като рефер на мачове по миниръгби. Но Бари бе открил нещо, което можеше да даде шанс на мистър Грей пръв да пусне кръв. Това обаче трябваше да почака, тъй като той бе свидетел на обвинението, така че мистър Кармън щеше да го разпита пръв.
Мистър Колиър се закле, без да чете картичката, подадена му от секретаря. Гласът му бе твърд и уверен, без никакъв намек за нервност. Журито вече го гледаше с уважение.
Мистър Кармън бавно стана от мястото си, отвори някаква червена папка и започна разпита си.
— Бихте ли казали името си за протокола?
— Дейвид Колиър.
— Професия?
— Старши митнически служител, в момента в „Хийтроу“.
— Откога сте митничар, мистър Колиър?
— От двайсет и седем години.
— Правилно ли ще бъде да кажа, че сте човек, стигнал върха на професията си?
— Така мисля.
— Позволете да отида по-нататък, мистър Колиър, и да…
— Не е нужно да отивате по-нататък — намеси се негова чест Ъркърт и изгледа свирепо обвинителя. — Установихте самоличността и професионалната репутация на мистър Колиър, така че ви съветвам да продължите.
— Изключително съм ви благодарен, милорд, за потвърждаването на несъмнените качества на мистър Колиър като свидетел експерт — каза Кармън. Съдията се намръщи, но премълча. — Мистър Колиър, бихте ли потвърдили, че сте били на смяна сутринта, когато ответникът мистър Бишара е бил арестуван?