Танц с огледала

— Невъзможно! Той е техен посланик. Негови сънародници са проникнали в тъмницата ми и са убили пазачите ми. Гревен трябва да се намира тук, на колене, готов да нашепва извинения в задника ми от зори до здрач.

Едгар се бе облегнал на стената, скръстил ръце.

— Ако не се появи, това може да означава, че елфите са избрали война.

Инграм за пореден път погледна към вратата. Търпението му ставаше все по-обтегнато.

— Не биха. Все още е рано.

Едгар се задоволи да свие рамене. Йор продължаваше да яде, а Инграм не устоя на натиска и се зае да си забърква коктейл, в който преобладаваше алкохолът. По време на половината изпиване един от слугите му плахо надникна.

— Елфическият посланик Гревен моли да го приемете.

— Крайно време беше. Води го.

Няколко мига по-късно през вратата пристъпи самият посланик, изненадващо неугледен. Робата му бе намачкана, косата — разрошена. Той се поклони ниско. Заради вида му непогрешимата усмивка губеше част от блясъка си.

— Приветствам ви, господа — каза той. — Иска ми се да бях доведен от по-приятни обстоятелства.

— Не се съмнявам — каза лорд Мърбанд. Йор се изправи и избута купата. — Нямам време за глупости. Да говорим по същество. С какво ще обясните фактът, че елфи са прескочили оградата ми, убили са мои войници и са отвлекли един от затворниците ми?

Гревен въздъхна и събра ръце зад гърба си.

— Сред сънародниците ми съществува малка фракция, която не е доволна от начина, по който протичат преговорите. И трябва да призная, че не мога да виня принадлежащите към нея. Те собственоръчно се нагърбили да изправят Алиса на съд.

— Признавате? — смаяно изрече Йор.

— Не признавам нищо, само представям истината. Тяхната постъпка не е извършена от името на всички елфи, нито е знакова за настроенията, преобладаващи в Келасар. Уверявам ви, че аз съм не по-малко възмутен.

— Сигурно. — Едгар прокара ръка през къдрите си. — Знае ли се кои са въпросните елфи? Ще ни ги предадете ли?

Посланикът се размърда неспокойно.

— Те бяха изпратени обратно към горите ни, където ще понесат полагащите се последици.

Едгар открито се изсмя. Инграм се присъедини към израза на презрение.

— О, разбира се — рече лорд Мърбанд. — Изпращате убийците на стражите ми в Келасар, за да отговарят пред вашия съд, а същевременно се възмущавате от желанието ни Алиса да бъде изправена пред собственото ни правосъдие. Зная, че елфите ни смятат за несъвършени, и съм склонен да се съглася: ние никога не бихме могли да овладеем подобно лицемерие.

Върху лицето на Гревен бе изникнало смущение.

— Разбирам ви, но ви уверявам, че се старая да правя най-доброто, което би могло да бъде постигнато в тези обстоятелства. Заради случилото се с придружителите на Лариса ситуацията сред сънародниците ни е обтегната.