Танц с огледала

— Нима искаш историята на Алиса да завърши по такъв начин? Изглежда малко произволно и потискащо.

Така беше. Отново размислих и осъзнах, че тя бе оцеляла толкова много — бе преодоляла смъртта на баща си, отвличането и осакатяването на първородния си син, опита за убийство от страна на ухажор. И изведнъж тя умира в опита си да предотврати война с елфите. Подобно развитие на събитията не беше невъзможно, но аз действително не можех да го направя. Не изглеждаше подобаващо. И двете дами заслужаваха много повече. Освен това подобна постъпка щеше да ме лиши от възможността да ги включа в последващи истории. А това е грешка, която нямам намерение да допускам отново.

Може би сред вас има такива, които намират предишната ми идея за по-добра. Сърдете се на Роб, той е виновен.

Дори и след това премисляне предишната версия на тази книга имаше потискащ (сравнен с този) край. Хаерн бе намерил поражение в Ейнджълпорт, оставило го объркан. При следващите си прочитания трябваше да призная, че съм прекалил с мрачната атмосфера — особено когато четях края, в който Стражителя резюмираше станалото.

Затова значително преработих последната част. Настоящият вариант не е изцяло розов, но пък и няма нищо общо с предишната мрачност. Хаерн все така се изправяше срещу своя огледален образ. Но освен това и го беше надвил.

Освен това Делисия оставаше готова да му помогне.

И като става дума за нея… след завършването на тази книга открих, че мнозина се интересуват от случващото се със Зуса и Делисия — и по какъв начин се развиват отношенията им с Хаерн. В четвъртата книга наблягам повече на това. И то с помощта на Деви, разбира се (моята редакторка), която държи изкъсо мързела ми. Единствено в тези бележки имам пълна свобода. Дори мога да се изсмея с типичен злодейски смях, ако реша.